10 Време за четене 30 III 2020
covid-19-part-ii-what-has-changed-with-the-new-state-of-emergency-measures-and-actions-act

COVID - 19 continued Какво се променя с новия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, Част II

Автори

Светлин Адриянов

Асоцииран съдружник, ръководител на правната практика за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово

Ръководител на правната практика. Специалист по конкуренция и антитръст. Запален фотограф и отдаден меломан.

Юра Минчева

Мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман

Мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман е мениджър в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ с повече от 14-годишен опит в сферата на трудовото право.

10 Време за четене 30 III 2020
Свързани теми COVID-19 Law

На 24 март 2020г. беше обнародван новият Закон за мерките и действията по време на извънредното положение („Законът“).

Представяме Ви втората част на обобщението ни на основните промени и проблеми, които считаме за важни.

1. Въпроси, свързани с някои процесуални срокове и задължения в условията на форсмажор:

1.1. За публичните продани и въводи

Съгласно чл. 5 от приетия Закон всички вече обявени публични продани и въводи във владение, ще бъдат спрени, а не прекратени, както се предвиждаше в първия законопроект. Така след отмяната на извънредното положение същите ще се насрочват наново, като няма да се дължат нови такси и разноски.

1.2. За запорите на сметки, заплати и пенсии

Принципно със Закона се приема, че запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, не могат да бъдат налагани.

Изключения от това правило все пак са предвидени за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения, което означава, предвид формулировката на текста, че например банковите сметки на лечебните заведения ще могат да бъдат запорирани за вреди на контрагенти на болниците от непозволено увреждане (деликт) и вземания за трудови възнаграждения на медицинския персонал.

Във връзка с получени многобройни запитвания следва да отбележим изрично, че Законът не съдържа разпоредби, на основание на които съществуващи запори да бъдат вдигани. С оглед на липсата и на други отлагателни разпоредби изглежда, че принудителното изпълнение по такива запори ще продължи при „стандартните“ условия.

1.3. За прилагането на Закона за обществените поръчки

За периода на извънредното положение се дерогира ЗОП за определени възлагания и редът му няма да се прилага за:

  • закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки;
  • закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им;
  • възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения.

За всички останали поръчки, редът на ЗОП и определените срокове от възложителите се прилагат. Следва обаче да се следи за изменения на сроковете, които се обявяват на страниците на купувача от възложителите, поради новите условия на извънредно положение. Във връзка с въпроса за сроковете, обръщаме внимание, че трябва да се следи и за изменения в обявените процедури за концесии.

1.4. За форсмажор, забрана за износ на лекарствени продукти и други стоки и освобождаване от отговорност за неизпълнение на договор

Принципно забраната за износ може да се квалифицира като форсмажор, но следва да са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл. 306 от ТЗ, включително да е налице пряка причинно-следствена връзка между забраната и неизпълнението, да е доказуема липсата на алтернатива за изпълнение и т.н.

1.5. За отмяната на извънредните мерки

Законът се прилага до отмяна на извънредното положение. Освен промени на срокове, чрез изменения на различни други закони, самият Закон удължава конкретно различни срокове (до юни, септември 2020 и др.). Формално погледнато след приключване на извънредното положение, ако краят му е преди настъпването на новите срокове (например през май), поради липсата на закон, тези удължавания не би трябвало да са в сила. Може да се очаква този текст да се прецизира допълнително от законодателя.

1.6. За силата на постановените от министрите заповеди и срокове

В Закона не е предвидена отмяна на постановените по повод извънредното положение заповеди на различните министри (Министъра на здравеопазването, Министъра на туризма и т.н.), поради което следва, че запазват силата си до определения в тях срок (който може да бъде допълнително удължаван от тях). Същевременно обаче се делегират изрично правомощия на някои министри като Министъра на енергетиката, Министъра на Образованието и науката, Министъра на здравеопазването, Министъра на отбраната, като се посочва, че имат право да удължават предвидени в закона срокове, съответно на ресорите си.

2. Въпроси, свързани с трудовите правоотношения:

2.1. За „специалните“ категории служители

В новия Закон се съдържа изрична разпоредба за начина за полагане на труд от учителите, чиято основна разлика с общите норми, касаещи всички служители, е, че работата на учителите, т.е. обученията, следва да се провеждат чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Законът изрично посочва, че не е необходимо допълнително споразумение, но това не отменя необходимостта да се издаде вътрешна заповед на работодателя, в която да се уточнят параметрите на трудовото правоотношение, което при въвеждането на новия режим на работа безспорно се изменя. С оглед на това, за да имат страните яснота относно правната рамка, в която функционират, следва да има допълнителен изричен акт на работодателя под формата на заповед.

2.2. За отменените ограничения за извънредния труд

Полагането на извънреден труд от служители на намалено работно време, които подпомагат оказването на медицинска помощ може да става без да се спазват ограниченията съгласно Кодекса на труда. Разпоредбата остава неправилното впечатление, че такива лица могат да работят без ограничение. Систематичното ѝ тълкуване, обаче, следва да бъде в посока, че за такива лица не се прилага специалната генерална забрана за полагане на извънреден труд за лица, за които е установено намалено работно време поради специфичните условия и рискове за техния живот и здраве, които не могат да бъдат отстранени. С това, тези лица следва да полагат извънреден труд при спазване на всички останали ограничения на Кодекса на труда, а не без ограничения.
Внимание следва да се обърне и на факта, че понятието, което новият Закон използва, а именно „лица, които подпомагат оказването на медицинска помощ“ не се ограничава само с медицински сестри и лекари, а всякакви други лица, които подпомагат процеса.

Накратко

На 24 март 2020г. беше обнародван новият Закон за мерките и действията по време на извънредното положение („Законът“).

Повече за тази статия

Автори

Светлин Адриянов

Асоцииран съдружник, ръководител на правната практика за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово

Ръководител на правната практика. Специалист по конкуренция и антитръст. Запален фотограф и отдаден меломан.

Юра Минчева

Мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман

Мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман е мениджър в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ с повече от 14-годишен опит в сферата на трудовото право.

Related topics COVID-19 Law