Какви са окончателните мерки и действия за преодоляване на последиците от извънредното положение

На 13 май 2020г. в Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение на Закона за здравето, с който, считано от 14 май 2020г. се въведоха изменения в редица други нормативни актове. В следващите параграфи сме обобщили информацията относно някои от най-важните, според нас, промени и проблеми в окончателния текст на закона, касаещи трудовите правоотношения.

1. Относно работата от разстояние съгласно Закона за извънредното положение

С измененията се увеличи срокът на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците („Закон за извънредното положение“). Съгласно промените действието на чл. 7, който дава възможност за едностранно въвеждане на работа от разстояние или надомна работа от работодателя, ще продължи за срок до два месеца след отмяна на извънредното положение, или до 13 юли 2020г. в сегашната ситуация. 

2. Относно работата от разстояние съгласно Кодекса на труда

В измененията съгласно Кодекса на труда е посочено, че работодателят има право да въвежда едностранно работа от разстояние или надомна работа при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. С оглед на това срокът съгласно Кодекса на труда е различен от този по Закона за извънредното положение – единият е двумесечен, считано от края на извънредното положение, а другият и за времето на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка – независимо с каква продължителност е то.

3. Относно преустановяването на дейността за срока на обявена епидемична обстановка

Добавени бяха промени в Кодекса на труда, съгласно които при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Изненадващото тук е, че съгласно окончателния текст на изменения чл. 120в КТ работата може да бъде преустановявана само до отмяната на извънредното положение, а не и до отмяната на извънредна епидемична обстановка. С други думи консервативният прочит на текста предполага навсякъде, където е спряна работата на предприятието по решение на работодателя, такава работа да бъде възобновена считано от 14 май 2020г. Изглежда, че тук се касае за непрецизна законодателна техника, но възможностите за противоречива интерпретация намериха своето място в Кодекса на труда.

4. Относно непълното работно време

В окончателните текстове в Кодекса на труда беше добавена и възможността за работодателя да установи непълно работно време и за периода на обявена извънредна епидемична обстановка или част от нея.

5. Относно принудителното ползване на платен годишен отпуск

Възможността на работодателя да наложи на служителите си едностранно да ползват да ползват целия си платен годишен отпуск при преустановена дейност на предприятието остава и за срока на обявената извънредна епидемична обстановка.

Съгласно нововъведенията в Закона за извънредното положение работодателят има право и за срока на обявената извънредна епидемична обстановка да налага принудително ползване на половината от платения годишен отпуск, независимо от това дали е спряна работата на предприятието или не.

6. За осигурителния стаж по време на неплатен отпуск

Неплатен отпуск, до 60 работни дни през 2020 г ще бъде признат като трудов и осигурителен стаж. Това означава, че в такива случаи размерът на обезщетенията за безработица, болничен и майчинство на засегнатите лица няма да бъдат повлияни негативно.

Тук следва да се отбележи, че в случаите, когато за служителите се въвежда непълно работно време, което се отчита като такова, засегнатите служители по силата на чл. 9 КСО ще придобият осигурителен стаж, който е намален пропорционално на намалението на работното време. Това от своя страна ще ги постави в по неизгодна позиция от осигурителна гледна точка спрямо служители, които не са полагали никакъв труд, а са ползвали неплатен отпуск. За съжаление това различно третиране беше дискутирано, но не беше отстранено в окончателните текстове, с което служителите, които са работили при непълно работно време през 2020г. бяха поставени в по-неизгодна позиция спрямо тези, които са ползвали неплатен отпуск без да работят.