Рамково споразумение за социална сигурност при работа от разстояние от друга държава

Резюме

Рамковото споразумение относно дистанционната работа от друга държава в ЕС/ЕИП/Швейцария влезе в сила на 1 юли 2023 г. Това споразумение засяга служители в трансгранична ситуация, които често работят дистанционно от страната, където пребивават, за работодател в друга държава. Съгласно новото споразумение те могат да останат социално осигурени в страната, където е установен работодателят им, ако работят под 50% от времето си в страната на пребиваване и по-голямата част от времето - в страната на работодателя. Това позволява на работника да увеличи времето, прекарано в страната на пребиваване, без да се създават задължения на чуждестранния работодател за плащане на осигуровки в страната по пребиваване на служителя. Това е положителна мярка, но е приложима само в определени ситуации и е необходимо да са изпълнени специфични условия за това.

Ще има нови изисквания за работодателите по отношение на получаването на удостоверения A1.

Тази промяна слага край на прилаганите по време на пандемията COVID-19 изключения и може да доведе до промяна на държавата, където се плащат осигуровки в зависимост от работните навици на служителите.

Работодателите следва да идентифицират възможните рискове и да преразгледат социално осигурителните ситуации на своите служители, които работят дистанционно от друга държава.

Предистория

По време на пандемията COVID-19 мнозина служители бяха принудени да работят от вкъщи. В трансгранични ситуации дистанционната работа води до риск от създаване на задължения за социално осигуряване в страната на пребиваване. Съгласно обичайните правила за социално осигуряване на ЕС, за служителите в трансгранични ситуации се прилага социалноосигурителното законодателство  на страната на пребиваване, когато значителна част от работата е извършена в тази страна, а именно 25% или повече от общото работно време и/или от полученото възнаграждение.

По време на пандемията някои държави членки прилагаха временни изключения, за да се гарантира, че засилената дистанционна работа не води до прилагане на системата за социално осигуряване на страната на пребиваване. Въпреки това, след пандемията хибридният начин на работа остана популярен дори и в такъв тип трансгранични ситуации. Тъй като основните правила в ЕС често изискват работодателите да се регистрират като осигурители в държави, в които не са установени, но от където служителите им работят дистанционно, работодателите бяха несигурни в избора си дали да позволят дистанционна работа от друга държава. Временните изключения  бяха с ограничена приложимост,  удължавана няколко пъти до 30-ти юни 2023 г. В това време беше създадена Административна комисия, чиято цел бе да създаде по-структурирано решение за трансграничната дистанционна работа.

Новото многостранно рамково споразумение

Многостранното рамково споразумение (МРС) включва правото на избор за социално осигуряване в страната на работодателя и се отнася за служители, които работят повече от 25% от своето работно време в своята страна на пребиваване, но по-малко от 50% от общото време на работа. В такива случаи работодателите и служителите могат да се споразумеят за прилагане на МРС и да подадат заявление за удостоверение А1, което да бъде валидно до три години (с изключения за определени държави) и може да бъде удължено.

Важни условия

• Многостранното рамково споразумение (МРС) се прилага за служители в трансгранична ситуация - тези, които са наети от работодател, намиращ се в една европейска държава, докато живеят и работят в друга европейска държава. И двете държави трябва да са подписали МРС (вижте списъка на държавите по-долу).
• Служителят трябва да остане свързан с работната среда на работодателя чрез цифрова връзка (IT връзка) по време на изпълнение на работата. Важно: МРС не се ограничава само до работа от дома. Работата може да се извършва навсякъде в страната на пребиваване, докато се използва цифрова връзка.
• МРА изглежда позволява ограничени работни дейности в други държави, различни от страната на пребиваване или тази на работодателя. Нерегулярни работни срещи или клиентски посещения в трети държави не следва да пречат на прилагането на МРС. Очаква се да бъдат разработени допълнителни насоки по този въпрос.
• Служителят следва да работи под 50% от времето в страната на пребиваване и да прекарва по-голямата част от работното си време в страната, в която е установен работодателят му.
• МРС се прилага избирателно: тези, които желаят да го използват, трябва да подадат заявление за удостоверение А1 на основание член 16 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Удостоверението А1 служи като доказателство, че приложимо остава социалноосигурителното законодателство на страната, в която е установен работодателят. Заявлението за удостоверение А1 трябва да бъде съгласувано между работодателя и служителя. При липсата на удостоверение А1, се прилагат обичайните правила (т.е. прагът от 25%).
• Служителят трябва да е плащал социални осигуровки в страната на работодателя по време на съответния период.
• Искания за удостоверения А1, с които се кандидатства за прилагане на МРС от 1-ви юли 2023 г. (или от датата, на която дадена страна се присъединява към МРС), ще имат ретроактивен ефект, ако са подадени до 1-ви юли 2024 г. След това ретроактивния ефект ще е ограничен до 3 месеца.
• За всички ситуации, които не попадат под МРС, се прилагат обичайните правила (т.е. прагът от 25%) или може да се поиска обикновено споразумение по член 16. Тъй като България все още не е подписала МРС, то в трансгранични ситуации с България, би следвало да се прилагат обичайните правила освен ако работодателя и служителят не подадат искане за двустранно споразумение. EY България следи развитието на темата и евентуалното присъединяване на България към МРС.

МРС не се прилага за временна дистанционна работа, например работа от чужбина по време на почивка. За такива случайни работни сценарии ЕС работи по насоки, които се предвижда да бъдат публикувани допълнително.

Списък на подписалите държави и влизане в сила:

Белгия, като държава депозитар по споразумението, поддържа списък на държавите, които са подписали МРС, който може да бъде намерен тук: https://socialsecurity.belgium.be/en/internationally-active/cross-border-telework-eu-eea-and-switzerland

Последици и действия за работодателите:

Работодателите трябва да идентифицират фактите и обстоятелствата около лицата, които работят дистанционно от страната си на пребиваване, за да определят дали те отговарят на специфичните условия на МРС и дали МРС е приложим за конкретната ситуация. Решенията следва да се вземат в контекста на всички рискове и вътрешни политики, свързани с трансгранична работа от разстояние - риск от място на стопанска дейност, данък върху доходите на физическите лица и трудовоправни аспекти.