Българските предприемачи залагат на иновации с фокус върху продуктите и процесите въпреки икономическия натиск, сочи проучване на EY

„Българските предприемачи ясно показват, че се стремят да направят бизнесите си устойчиви чрез стратегически иновации и инвестиции в хора и екипи“, коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник за България и Югоизточна Европа в EY. „Въпреки геополитическите и икономически предизвикателства, фокусът на предприемачите остава развитието и растежът на техните компании. Виждаме ясно осмисляне, че подобряването на продуктивността и ефикасността в бизнесите неминуемо ще донесе повече стойност за компаниите. Приоритет за българските компании са дигиталният растеж и технологичните иновации“.

Ето и основните изводи от проучването:

1. Силен дигитален фокус: 71% от компаниите споделят, че през последната една година използват все по-засилено AI, като правят подобрения в уебсайтовете и дигиталното си присъствие. В региона тази цифра е 65%. Други 58% увеличават дейностите по онлайн маркетинг и електронна търговия, на фона на среднo 52% за Централна и Източна Европа. Забелязва се и съществен ръст при използването на облачни технологии и CRM системи.

2. Все още недостатъчно инвестиции в ИИ: Въпреки че 87% очакват изкуственият интелект да подобри производителността и качествения контрол, над половината от българските компании все още не са направили съществени инвестиции в технологията. Компаниите у нас, които вече използват активно ИИ, са го внедрили най-вече в процесите си за анализ на данни (87%). Много по-малко изкуственият интелект е приложен при работата с клиенти под формата на чатботове и автоматизирани системи за комуникация, административните задачи и маркетинговите процеси (40%). В Централна и Източна Европа разликата в отговорите не е толкова голяма, като на преден план отново излиза анализът на данни (55%), маркетинговата оптимизация (43%) и използването на ИИ за личностно развитие (38%). Изкуственият интелект се използва основно за анализ на данни и в съседните на нас страни – Гърция (76%), Румъния (73%) и Сърбия (85%). Необичайно е, че никой в българския бизнес не използва ИИ за оптимизация на веригата си на доставки, докато в другите страни това правят около 10% от компаниите.

Данните от Барометъра на предприемачеството на EY показват още, че бизнесът не гледа еднозначно на новата реалност, в която ИИ се намесва в процесите им. 40% от запитаните у нас виждат рискове за поверителността на данните, а още толкова се притесняват от липсата на ясни правила и стандарти за използването му. Подобна е ситуацията и в другите страни в региона.

3. Сериозен ангажимент за разширяване на капацитета на работната сила се посочва от 65% от българските предприятия, които планират да наемат повече служители на пълен работен ден, в сравнение само с 48% в региона.

Нуждата от повече хора е изключително осезаема и работодателите са готови да поемат ангажимент към хората, но трудностите при наемането им са огромни. Това казват 65% от българските компании – те търсят начини да разширят капацитета на работната сила като наемат служители на пълен работен ден. Това е значително над средното за региона (48%), но 71% срещат трудности при намирането на квалифицирани кандидати. Разходите за труд и ангажираността на служителите също са сред основните притеснения. 1/3 от фирмите у нас ще запазят същия брой хора през следващите 12 месеца и само 3% обмислят съкращения. Около нас само в Гърция планират да наемат повече служители на пълно работно време (67%), докато в Сърбия този процент е 52 на сто, а в Румъния това планират под половината работодатели - 46%.

Българските работодатели изпитват най-сериозни трудности при намирането на кандидати с необходимите умения (71%) и с нужния опит (68%), показват данните. Едва след това и с двойно по-малко отговори се нареждат привличането на достатъчно кадри за свободните позиции (39%), намирането на хора в рамките на съответното населено място (29%) и конкурирането с други компании в района (26%). 

4. Финансиране: Мнозинството от българските компании (68%) споделят, че реинвестициите са основният начин за финансиране на растежа на техните бизнеси. Кредитите от различни финансови институции са широко разпространени и 19% от компаниите ги определят като основен инструмент за финансиране на иновациите при тях. Интересно е, че едва 6% от компаниите посочват външните инвеститори за възможен източник на финансиране, а други 6% - правителствени грантове и субсидии

5. Планове за инвестиции: Пазарната несигурност и рисковете от неблагоприятно развитие на икономическата ситуация и тук играят основна роля като пречка пред бизнеса да реализира своите инвестиционни планове – това посочват 71% от запитаните. Други 55% се тревожат от геополитическата нестабилност, а 48 на сто биха променили нагласата си за инвестиране заради регулаторни и политически промени и натиск. Близка е картината в Централна и Източна Европа, където също икономическите рискове и пазарна несигурност влияят най-много на инвестиционните намерения (58%), но впечатление прави, че на второ място в общите данни се открояват липсата на налични средства и финансовите ограничения, посочени от 41% от компаниите. В Румъния например икономическият риск и пазарната несигурност са още по-значим фактор, който посочват 75% от анкетираните, а в Гърция това притеснява 61% от бизнеса. 

6. Очаквания за следващите 12 месеца: В България 94% от анкетираните очакват негативно въздействие върху финансовата стабилност на бизнеса си от повишаването на разходите за труд, което е значително повече спрямо 85% в Централна и Източна Европа. 81% от българските компании очакват последици от геополитическата нестабилност, в сравнение със 74% в региона. Това показва по-голяма чувствителност на българските фирми към геополитическите фактори, които влияят върху тяхната финансова устойчивост. Докато 71% от българските респонденти очакват отрицателно въздействие от инфлационния натиск, в Централна и Източна Европа този дял е по-висок – 78%. Това показва, че инфлацията е съществен проблем и за всички, но е малко по-силно изразена в региона. В Гърция например напред като фактор излизат по-високите експлоатационни разходи (82%), а в Румъния геополитическата нестабилност (90%).

Въпреки тези предизвикателства, проучването отчита ясно изразена ангажираност към дългосрочното развитие — 90% от българските предприемачи не планират да продават част от своя бизнес в близко бъдеще, което подчертава силния предприемачески дух и стремеж към устойчивост.

Препоръки:

1.     По-смели инвестиции в изкуствен интелект и дигитални решения.

Проучването ясно показва, че българските бизнеси разпознават категоричната заявка на технологиите с изкуствен интелект и тяхната добавена стойност във всяка една сфера от управлението. В този смисъл, нашата препоръка е за по-смели и навременни инвестиции в технологии с ИИ, които могат да подпомогнат решаването на предизвикателства, свързани с продуктивността и оперативната ефективност, оптимизациите, ангажираността на клиентите и екипите, а оттам и цялостната конкурентоспособност спрямо пазара.

2.     По-активна позиция спрямо регулациите.

Регулациите могат да направят работата на бизнесите твърде сложна, но от друга страна дават структура и правила за всички. Застъпничеството за по-ясни разпоредби и предоставянето на ресурси, които да помогнат на бизнеса да се ориентира в сложни регулаторни процеси, може да насърчи иновациите и растежа. Опростяването на тези процеси ще намали бюрократичните бариери, които възпрепятстват предприемаческите дейности.

3.     По-добри условия за привличане и задържане на служителите.

Компаниите правят много за привличане на хората, но е важно да напомним, че е необходимо да се фокусират върху подобряването на компенсационните пакети,  възможностите за по-дългосрочно кариерно развитие, както и създаване на култура на компанията, която да е силно привлекателна за хората. Тези три неща силно ще подпомогнат разрешаването на предизвикателствата при намирането на кандидати с необходимите умения.

4.     Разпознаване на финансовото образование и насърчаване на формално планиране на приемствеността в компаниите за запазването на богатството в дългосрочен план.

Насърчаването на финансовото образование за собствениците на бизнес и техните наследници е жизненоважно. Прилагането на стратегии за редовни финансови прегледи и дългосрочно планиране може да подобри финансовата устойчивост, осигурявайки дългосрочния успех на бизнесите.

От съществено значение за семейните компании е да установят структурирани планове за онаследяване. Това ще улесни по-плавните преходи и ще помогне за ефективното запазване на семейното богатство, осигурявайки дългосрочна стабилност.

За EY Барометър на предприемачеството

Барометърът на предприемачеството вече няколко години проследява променящите се нагласи на компаниите спрямо бизнес средата, възможностите за реализиране на проекти и трудностите, които съпътстват процеса. Изследването включва 1031 отговора от компании в 16 страни в Централна и Източна Европа, включително България. Участват фирми от над 20 бранша, като най-много са тези от производствения сектор, технологиите и търговията. Половината от включените компании са на пазара над 20 години, имат повече от 50 служители и приходи до 10 млн. долара. Проучването е проведено през март 2025 г.