Барометър на предприемачеството на EY за 2026 г.: България е регионален лидер в дигитализацията, задвижвана от изкуствен интелект

Накратко:

• Използването на изкуствен интелект от бизнеса нараства по-бързо у нас, отколкото в региона
• Инвестициите в иновации остават на високо ниво, като повечето компании залагат на нови продукти
• 43% от предприемачите определят условията за правене на бизнес в България като благоприятни, което значително надхвърля регионалното равнище (28%)

Оптимизъм сред българските предприемачи, планове за разрастване на бизнеса и наемане на нови служители, както и ръст на производителността, задвижван от изкуствения интелект – това са част от основните изводи от новия Барометър на предприемачеството, който EY проведе за поредна година. Данните обхващат мнението на над 1000 предприемачи от 12 страни, предимно в Централна и Източна Европа. В България изследването се осъществи с партньорството на BESCO.

Изкуственият интелект е водеща тема за предприемачите в България в момента – 86% от анкетираните споделят, че през последните 12 месеца използването му в тяхната организация се е увеличило. Другите дигитални технологии, които бележат значим ръст, са програмите за анализ на данни (67%), облачни услуги (60%) и интернет на нещата (38%).

Внедряването на AI се ускорява рязко спрямо предходната година (86% спрямо 71%), което показва преход към реална дигитализация и автоматизация. Използването на изкуствен интелект нараства по-бързо в България, отколкото в региона (76%), което позиционира страната като регионален технологичен лидер. Киберсигурността обаче изостава съществено като тема спрямо регионалните равнища (33% спрямо 51%), което е пропуск и риск на фона на нарастващите дигитални заплахи.

Колко инвестира бизнесът в България в дигитализация? 48% от компаниите са вложили до 25 000 долара, а 22% изобщо не са отделили пари за това.

Въпреки че доминират инвестициите със сравнително ниска стойност, компаниите, които изобщо не инвестират в изкуствен интелект и дигитални технологии, намаляват значително – 22% спрямо 52% преди година. Средните по размер инвестиции нарастват няколкократно – от 3% на 13%. България като цяло отново е сред лидерите в региона с 48% начални инвестиции спрямо 37 на сто средно в останалите страни.

Всички тези усилия са свързани с високите очаквания за възвръщаемост на българските предприемачи. 68% очакват AI значително да подобри оперативната ефективност и продуктивността в компаниите им. По 43% от анкетираните посочват два ключови ефекта: значително намаляване на оперативните разходи и подобряване на качеството и скоростта при вземане на решения. 35% смятат, че така ще намалят броя на грешките и ще подобрят контрола на качеството.

Сравнителният анализ с предходната година показва, че очакванията за въздействие върху ефективността намаляват рязко (68% спрямо 87%), гледайки по-реалистично на AI. Същевременно българските компании показват по-силна увереност в постигането на ефективност (61% средно за региона), което затвърждава прагматичния, ориентиран към реални ползи подход от внедряването на изкуствен интелект. България обаче изостава спрямо региона по отношение на вземането на решения и контрола на качеството (43% спрямо 47%), както и при плащанията (6% спрямо 16%).

За какво най-често използва бизнесът изкуствения интелект? 58% отговарят, че го използват за анализ на данни, 49% – за автоматизация на процеси, 46% – за административни задачи.

Резултатите показват, че използването на AI все още е ограничено в по-рутинните задачи, докато по-задълбочените корпоративни приложения остават ограничени с ниско използване на изкуствен интелект във финансовите функции, сигурността и управлението на веригите за доставки. Въпреки това употребата за автоматизация на процеси нараства съществено (49% спрямо 33% преди година), което показва развитие от етапа на внедряване към реално приложение. България превъзхожда региона при автоматизацията на процесите (36% средно в другите страни), но изостава в маркетинга (37% спрямо 42%) и обслужването на клиенти (28% спрямо 32%).

Не липсват и притеснения от използването на AI – 49% от анкетираните се притесняват от рисковете за поверителността на данните и тези за интелектуалната собственост. 44% се тревожат от липсата на ясни регулации и стандарти, а 29% имат притеснения относно разходите за внедряване и поддръжка на изкуствения интелект.

Осъзнаването на рисковете се засилва – опасенията, свързани със защитата на данните, нарастват (49% спрямо 40%), а рисковете за интелектуалната собственост се увеличават рязко (49% спрямо 33%). Те са и съществено по-високи в България (49% спрямо 36%), което показва по-силна тревога относно собствеността, повторната употреба и риска от изтичане на чувствителна информация към конкуренцията.

Доверието на предприемачите в бизнес средата в България се възстановява, позиционирайки страната по-положително спрямо регионалните ѝ конкуренти, въпреки продължаващата несигурност. За 43% от анкетираните условията за правене на бизнес са благоприятни и дори изключително благоприятни. 25% ги смятат за неблагоприятни, а 30 на сто запазват неутралитет.

Така делът на позитивните оценки нараства за година (43% спрямо 26%), а неблагоприятните нагласи намаляват (25% спрямо 42%). България демонстрира по-високо ниво на увереност спрямо региона, с по-голям дял благоприятни нагласи (43% спрямо 28%) и по-малко неблагоприятни оценки.

Бизнесът вижда като бариера за развитието си най-вече бюрокрацията и регулациите – 66% от хората казват това. 52% намират като най-значима пречка липсата на квалифицирани служители, а за 49 на сто основен проблем е политическата и икономическа ситуация.

Въпреки това регулаторната тежест леко се смекчава спрямо миналата година (66% спрямо 71%). Намаляват и притесненията, свързани с политическата и икономическата нестабилност – 49% спрямо 68%. Спрямо другите страни у нас регулаторната сложност е малко по-изразена (66% спрямо 63%). Недостигът на таланти и пропуските в достъпа до финансиране също са по-осезаеми в сравнение с региона.

Иновациите остават основен способ за развитие на бизнеса. Въвеждането на нови и подобрени продукти или услуги планират 66% от предприемачите у нас. 51% смятат да внедрят нови или подобрени методи за производство и дистрибуция. А 42% ще заложат на подобрения в бизнес процесите, системите и организационните структури.

Продуктовите иновации запазват позицията си спрямо миналата година (66% спрямо 65%), а иновациите в процеси се засилват (51% спрямо 48%), отразявайки нарастващия натиск за оптимизиране на разходите, повишаване на производителността и мащабите. Продуктовите иновации са по-изразени в България, отколкото в региона (56%), което сигнализира за по-силни амбиции, насочени към пазара и клиентите.

Относно пазара на труда в България – ситуацията постепенно се успокоява. Недостигът на квалифицирани кадри е най-големият проблем за 63% от работодателите, следван от кандидатите с необходим опит (43%) и възможността за предлагане на достатъчно конкурентно възнаграждение (24%).

Все пак трудностите при наемането на персонал намаляват, особено по отношение на недостига на опит (43% спрямо 68% предходната година) и наличността на кандидати (13% спрямо 39%). Повече компании казват, че не срещат затруднения при наемането (8% спрямо 3%), което сигнализира за умерено подобрение в условията на пазара на труда. От друга страна, недостигът на умения е еднакво остър както в България, така и в региона (63%), което потвърждава наличието на споделен структурен дефицит на таланти. Но България отчита по-малко предизвикателства по отношение на професионалния опит (43% спрямо 50%), нивата на възнагражденията (24% спрямо 29%) и броя на кандидатите (13% спрямо 18%) в сравнение с регионалните конкуренти, което подсказва относително по-добър баланс на пазара на труда.

Какво предстои? Повечето компании са в процес на растеж и развитие, като 47% от тях планират да наемат нови служители на пълен работен ден, а 34 на сто смятат да наемат външни сътрудници. Освен това 15% ще ангажират повече служители на непълен работен ден.

Общите намерения за наемане на персонал се увеличават – ангажирането на служители на пълен работен ден спада спрямо преди година (47% спрямо 65%), но търсенето на външни сътрудници отбелязва рязък ръст (34% спрямо 10%). Ограничените намерения за съкращения (5%) предполагат като цяло стабилни очаквания за работната сила. Спрямо региона, България демонстрира по-силна динамика при наемането на персонал (70% спрямо 59%), което отразява относително по-висок бизнес оптимизъм.

Освен че проследява нагласите и плановете на предприемачите, проучването на EY предлага и насоки за това как компаниите могат по-успешно да се адаптират към променящата се бизнес среда. Сред тях са:

• Изграждане на по-силен капацитет за работа в регулаторна среда

Компаниите е добре да разглеждат нормативните изисквания като част от доброто управление на бизнеса и да развиват вътрешна експертиза, която да превръща спазването на правилата в конкурентно предимство, а не в административна тежест.

• Преодоляване на недостига на кадри чрез повишаване на производителността

Гъвкавите модели на работа и наемане следва да бъдат съчетани с обучения, преквалификация и използване на инструменти с изкуствен интелект, за да се компенсира недостигът на специалисти.

• По-широк достъп до източници на финансиране

Предприемачите могат да намалят зависимостта си от собствен капитал, като по-рано привличат стратегически инвеститори, инвестиционни партньори или комбинирани форми на финансиране.

• По-устойчиво внедряване на изкуствения интелект

След първоначалната вълна на експерименти е важно фокусът да се насочи към реално внедряване в бизнеса чрез инвестиции в киберсигурност, управление на данните и автоматизация на процесите.

• По-добро планиране на приемствеността и бъдещото развитие на бизнеса

Особено при семейните компании, ясните планове за управление, предаване на бизнеса на следващо поколение и дългосрочно съхраняване на създадената стойност са важна предпоставка за устойчив растеж.

За изследването:

Барометърът на предприемачеството на EY за 2026 г. включва 1007 отговора на предприемачи от 12 страни: Унгария, Гърция, Полша, Сърбия, България, Чехия, Словакия, Турция, Хърватия, Казахстан, Румъния и Малта. Включени са компании от различни индустрии, като най-много са тези от сферата на технологиите, медиите и комуникациите (27%), професионалните услуги (23%) и потребителските продукти (20%). 77% от компаниите са с годишен оборот до 10 млн. долара, 11% имат оборот между 10 и 50 млн. долара, а останалите 12% над 50 млн. долара. Изследването е проведено в периода февруари-март 2026 г. чрез индивидуални анкетни карти.