Какво остава след CSRD?

За да разберете какво има смисъл „след“ трябва да минете през параграфите какво не му е хубаво на CSRD сега

Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) ще претърпи радикална промяна още преди да е влязла в сила. След няколко години, в които на компаниите непрекъснато се повтаряше как трябва да отчитат въздействията си от 2025 и/или 2026 г., новата геополитическа реалност рязко смени посоката и засегна „зелените“ ESG регулации. Част от бизнеса посрещна това с облекчение, но на други новината не се хареса, защото вече са положили огромни усилия, за да се подготвят и да покрият изискванията.

Хронологията накратко: още при формирането на новия български парламент стана ясно, че една от първите му задачи ще бъде да се отложи изготвянето на нефинансовите отчети с една година. Решението беше прието в средата на февруари, но най-интересното тепърва предстоеше. В края на месеца самата Европейска комисия, която досега задължаваше компаниите да правят доклади и сметки, направи завой и промени основите на CSRD и другите инициативи за корпоративна устойчивост.  

Бързаме ли да кажем „след“? CSRD успя, преди още да стартира пълноценно, да затрудни живота на бизнеса по всякакви аспекти на т.нар. устойчиво развитие. Европейският съюз успя с един дълъг списък от предварително зададени теми да отмести фокуса от отговора на същинския въпрос: „Кое наистина има значение за устойчивостта, тоест дългосрочния успех на моята компания и отразява очакванията на моите заинтересовани страни?“

Какво става в момента? Бизнесът в България извоюва законодателят да забави изпълнението на Директивата с една година. Това обаче, на фона на отстъпленията от регулацията на ниво Европейска комисия, реално превръща ситуацията в „отлагам, докато намеря решение как да се отърва“.

След 18 години на пазара, ние от EY denkstatt имаме опита и знанията да коментираме преди и след. И работейки по тези доклади, от времената на доброволното им изготвяне, можем спокойно да кажем, че ако преди CSRD някои компании виждаха смисъл, то сега „доклад за устойчивост“ вече рискува да се превърне в мръсна дума. Това е така, защото процесът по определяне на съществени теми, зададен от стандарта GRI даваше възможност на компаниите да правят това, което има смисъл по отношението на собственото им устойчиво развитие. Не според някой друг вместо тях. Те определяха сами приоритетните си теми, в зависимост от реалните измерения на бизнеса и въздействията им и без да се съобразяват с посоката, в която бюрокрацията ги тика. И още едно уточнение – ние сме критици на CSRD отдавна – това не е първата ни позиция по темата, така че можем да си позволим говорене от опит.

Методологията за определяне на двойната същественост е ключов проблем! Опитът да определим въздействието на един бизнес върху обществото и околната среда минава приоритетно през мисленето, че компаниите правят само щети и негативни неща и ги вкарва в оправдателен режим. Освен това, подбраните от регулатора теми са базирани на полит-коректни експертни мнения и в количествени изражения са много трудни за измерване. Проблем е събирането на данни по предварително зададен списък от показатели. Определиш ли една тема за съществена, се сдобиваш с много индикатори, част от които нямат никакво отношение към твоя бизнес, но ти трябва да ги събираш.

Опитът да се създаде стандарт, който да се приложи еднакво за всички, всъщност не работи за нито една компания в реалния свят. Желанието на регулатора да мери напредъка на компаниите с еднакви показатели, така че да може да се сравняват резултатите им, е абсолютно безсмислен и безплоден. Няма две еднакви компании, нито пък такива, които да оперират в абсолютно еднакви условия.

За сравнение, GRI, който все още е световният стандарт, позволява на компаниите условно да тръгнат към матрицата на чист лист хартия. Те  мога да избират и оценяват теми, свързани с индустрията и реалните очаквания на заинтересованите страни, но това зависи от  техния опит и подход към работата.

Неща, в които има смисъл „след CSRD“ или независимо от отлагането й

За да реши кое има смисъл, лидерският екип на компанията трябва да сложи на масата визията, мисията и стратегия си и да отговори на простия въпрос: „По кои аспекти на устойчивото развитие трябва да работя, за да бъда успешен в дългосрочен план в днешния волатилен свят?“. Не трябва да търсите решение на всички глобални въпроси, а на тези, които Ви касаят. Никой човек не мисли през глобалните проблеми. Вместо това мисли през текущите си задачи и с широчина толкова, колкото далеч може да хвърли погледът му. И ако Ви се иска да кажете: „О! Толкова проблеми има по света – не може да се правим, че не виждаме“, ние ще отговорим, че е по-трудно да прецизираш списъка си с проблеми и да завършиш с обмислен и добре насочен списък, отколкото просто да твърдиш, че си ангажиран с всичко и решаваш световните проблеми. 

Смятаме, че не можете да се откажете да следите въздействията си в максимален размах, защото вече обществото го изисква. Но само, пак повтаряме, през успеха на компанията. През това, което стратегията изисква. В България особено има смисъл да комуникирате стойността, която създавате със съществуването си. Тук бизнесът не се радва на широко отворени от хората и партньорите обятия. Обществото не вярва, че ако си успешен, можеш едновременно с това да си отговорен и честен. Тоест за вас е важно да комуникирате това, което наистина осигурявате със самите си продукти и/или услуги и което трудно се възприема. Защото хората всъщност не знаят какво представлява бизнесът ви. Оттам да започнем. Затова и ние, пишейки доклади по GRI и/или CSRD, се стремим да придадем добавена стойност като  обясним бизнеса на компанията и да прибавим социално-икономическото – така  винаги успяваме.

Разбира се, за всяка компания има смисъл да споделя какви цели си поставя, какви трудности среща и какви резултати постига по целия спектър от екологични и социални предизвикателства, с които реално се сблъсква. Рано или късно заинтересованите страни оценяват прозрачността, а откритостта и проактивният диалог са единственият път към изграждане на доверие. Това обаче трябва да зависи изцяло от решенията на лидерите й, а не от регулации и чужд натиск.