Поведенческата икономика е комбинация от психология и икономика, която изследва пазари, на които агентите проявяват човешки ограничения и усложнения, като например специфични възприятия и предпочитания. В контекста на данъчното облагане поведенческата икономика включва "коригиращи" данъци, които обикновено целят да постигнат целенасочени промени в поведението на потребителите и производителите.
Основанието за този подход е, че икономическият избор на потребителите и предприятията често води до пазарен провал под формата на недостатъчно или свръхпроизводство на определени стоки (от гледна точка на максимизиране на общественото благосъстояние). Следователно данъчните политики, основани на поведенческата икономика, не са насочени единствено към повишаване на крайните цени на облаганите продукти, съответно към повишаване на публичните приходи. Данъчното облагане се използва и като инструмент с по-широко въздействие върху благосъстоянието на обществото, както и като източник на приходи за финансиране на публично предоставяни стоки и услуги, свързани с вредните стоки/дейности. Примери за това са обществените здравни услуги за борба с болестите, причинени от злоупотреба с алкохол или тютюн, финансирането на програми за социална сигурност и др.
Диференцираното данъчно облагане се основава на логиката на поведенческата икономика. Този вид данъчно облагане предвижда различно данъчно бреме и третиране на продуктите, за които обикновено се счита, че водят до специфичен отрицателен външен ефект като тяхна основна характеристика. Посоченият външен фактор може да е свързан с риск за здравето на потребителите, с вредно въздействие върху околната среда или и с двете.
Крайната цел на диференцираното данъчно облагане е да се повлияе на човешкото поведение по определен начин, като се променят стимулите за вземане на решения както за производителите, така и за потребителите. Посочените стимули могат да бъдат "отрицателни", като например данъчно облагане, водещо до повишени ценови равнища, които обезкуражават производството или употребата на определен продукт, но също така и "положителни", като позволяват на производителите и потребителите лесно да преминат към по-малко опасни алтернативи, като направят заместителите по-достъпни и привлекателни или заменят най-вредното съдържание с по-малко опасно.
Посочените цели обикновено се постигат чрез данъци, които са:
- върху крайното потребление (продажби на дребно);
- се оценяват като еднократни данъци (а не като кумулативни);
- се прилагат за ограничен брой продукти, които са изрично диференцирани, т.е. не са общи данъци върху всички стоки;
- целящи да направят производството/потреблението на конкретния продукт по-малко желано от гледна точка на потребителите или производителите (или и от двете);
- отразяват степента на вредност или обема на вредното съдържание в крайния продукт.
Екипът на EY Bulgaria изготви аналитичен доклад, озаглавен "Диференцирано данъчно облагане, насочено към намаляване на рисковете от продукти с вредни външни ефекти", в който се оценяват последните тенденции в страната и ЕС, свързани с диференцираното данъчно облагане за няколко вида продукти с вредни външни ефекти:
- Енергийни продукти
- Храна и безалкохолни напитки
- Алкохолни напитки
- Тютюневи и никотинови изделия