България: Тримесечен сборник за развитието на международните данъчни въпроси

България ратифицира Многостранния инструмент (MLI) за изменение на съществуващите данъчни договори

През септември 2022 г. България депозира своя инструмент за ратификация на Конвенцията за МЛП и тя ще влезе в сила на 1 януари 2023 г.

Многостранният инструмент за борба с ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) ("Конвенцията" или "MLI") дава възможност на юрисдикциите бързо да приложат основаните на договор препоръки от пакета BEPS, включително договорените минимални стандарти. МЛП е подписан от над 70 юрисдикции, включително България, и представлява една от най-важните промени в трансграничните данъчни правила в историята.

Основната цел на МЛС е да позволи на държавите да променят цялата или част от своята мрежа от договори, като подпишат само една многостранна конвенция, вместо да се налага да предоговарят всички свои двустранни споразумения.

България е включила конкретно 66 от действащите си данъчни спогодби, с изключение на тези, които наскоро бяха преразгледани (например с Нидерландия), и тези, които се очаква да бъдат предоговорени скоро след това (например с Германия, Малта, Швейцария).

Някои от важните изменения се отнасят до правото да се облагат капиталовите печалби от прехвърлянето на дялове в недвижими имоти на богати български дружества от техните чуждестранни холдинги, както и до редица мерки срещу изкуственото избягване на постоянни представителства. Данъкоплатците, които претендират за данъчно облекчение, вероятно ще трябва да докажат, че не са въвели дадена структура или сделка с основната цел да получат данъчни облекчения по силата на договора.

Ратифицирането на ЗМГО може да има пряко въздействие върху стратегиите за излизане от пазара на недвижими имоти, както и върху чуждестранните дружества, които продават стоки на българския пазар, без да са установени чрез местен клон или свързано дружество за дистрибуция.

Актуална информация за предложението на ЕС за минимален корпоративен данък от 15%

На 4 октомври 2022 г. се проведе заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което първоначално имаше за цел да се постигне единодушие, необходимо за приемането на директивата за въвеждане на минимална ефективна данъчна ставка от 15 %. Последната тема за обсъждане обаче беше допълнително изключена от дневния ред на заседанието.

Въпреки че по време на предишните срещи Унгария изрази възраженията си срещу продължаването на работата по предложението, Европейската комисия заяви, че остава напълно ангажирана с въвеждането на минималната ставка на корпоративния данък заедно с чешкото председателство на Съвета през тази година.

Нещо повече, в случай че до края на годината не бъде постигнато единодушие, някои държави-членки, сред които Германия и Франция, са решени да проучат различни алтернативи за самостоятелно прилагане на правилата за минимално данъчно облагане. Компетентните български органи не са направили официално изявление или коментар по този въпрос.

Вече е възможно разпределянето на авансови дивиденти

В миналото всички опити за разпределяне на междинни дивиденти в България са били силно оспорвани от данъчните органи и са били третирани като скрито разпределение на печалба, което е довело до неблагоприятни данъчни последици.

В неотдавнашно необвързващо решение, издадено от българската данъчна администрация по темата, данъчните власти изразиха позиция, в която признават, че разпределянето на междинни дивиденти може да бъде съобразено с данъчното законодателство при определени условия, сред които наличието на надеждна прогноза и изготвянето на междинни финансови отчети.

Тази позиция е в съответствие с опитите в целия ЕС да се намалят данъчните съображения при съпоставянето на дълг и собствен капитал и да се осигури допълнителна гъвкавост при разпределянето на ликвидността в рамките на групи предприятия.

Неочакван данък за целия ЕС в енергийния сектор

ЕС прие Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета относно спешна интервенция за справяне с високите цени на енергията ("Регламентът"). Последната има за цел да смекчи последиците от високите цени на енергията чрез мерки, насочени към дружествата от енергийния сектор. Те ще се прилагат пряко към предприятията в обхвата от 1 декември 2022 г.

Една от тези мерки е въвеждането на временен таван на приходите на "нерентабилните" производители на електроенергия. По-конкретно, пазарните приходи следва да бъдат ограничени до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия. Тази мярка ще се прилага с някои изключения за компаниите за производство на електроенергия с ниски разходи (т.е. тези, чиито производствени разходи не са свързани с високите цени на изкопаемите горива, като например производителите на вятърна, слънчева и ядрена енергия). Излишните приходи от прилагането на горната граница следва да бъдат използвани от държавите-членки за финансиране на програми за намаляване на високите цени на електроенергията за крайните потребители.

Наред с горното Европейската комисия смята, че секторът на изкопаемите горива се възползва от увеличението на цените, дължащо се на пазарната среда, като по този начин генерира печалби извън обичайните бизнес дейности. Поради това в ЕС се въвежда временна вноска за солидарност, свързана с излишните печалби, получени от дружествата в секторите на нефта, газа и въглищата.

Ставката за изчисляване на вноската за солидарност следва да бъде най-малко 33% и да се прилага към облагаемите печалби, получени през фискалната 2022 и/или 2023 година, които са над 20% увеличение в сравнение със средната облагаема печалба от предходните четири фискални години. Вноската за солидарност следва да се прилага заедно с обичайните национални данъци и такси.

Като следваща стъпка регламентът следва да бъде обнародван и се очаква да влезе в сила за държавите членки. Обсъжданите мерки могат да окажат значително въздействие върху дружествата, работещи в целевите сектори. Все още не е сигурно доколко съществени ще бъдат последиците за България и как обхватът на мярката ще бъде интерпретиран спрямо местната действителност. Необходимо е своевременно да се извърши допълнителна оценка и мониторинг на предложените действия.

България е в процес на подготовка за прилагане на DAC7

На 22 март 2021 г. ЕС прие нова директива, с която се въвежда автоматичен обмен на информация за операторите на цифрови платформи от ЕС и извън него, наричана "DAC7". Новите правила ще изискват от цифровите платформи да докладват ежегодно за приходите, получени от продавачите, използващи тяхната платформа.

България, подобно на останалите държави членки на ЕС, следва да приеме директивата до 1 януари 2023 г., тъй като първият срок за докладване е предвиден за 31 януари 2024 г.

Вследствие на това българското Министерство на финансите публикува законопроект за транспониране на ДКП7, който следва стриктно текста на директивата. Законопроектът е отворен за обществено обсъждане до 30 октомври 2022 г. и предстои да се изясни дали ще бъдат направени някакви изменения, преди да бъде приет от Народното събрание.

Информацията ще се споделя автоматично между данъчните органи, за да могат те да се насочат към недекларирани доходи от продавачи, използващи цифрови платформи, които позволяват на продавачите да се свързват с други потребители, за да извършват съответната търговска дейност. По-специално, в обхвата попадат дейности, свързани с отдаване под наем на недвижимо имущество и транспорт, предоставяне на услуги и продажба на стоки. Предвидени са и някои изключения за ограничен брой дейности и получени възнаграждения.

Освен това законопроектът разширява обхвата на плащанията на авторски и лицензионни възнаграждения, които подлежат на обмен на информация, и въвежда правна рамка за съвместни одити и подобни действия в областта на административното сътрудничество.

Тъй като инициативите, свързани с данъчното сътрудничество и обмена на информация, се развиват бързо, операторите на платформи трябва да се запознаят с приложимите правила и да гарантират, че са добре подготвени и позиционирани, за да изпълнят предвидените задължения. Очаква се и допълнителен пакет от мерки, който да обхване криптоактивите и електронните пари.