10 Време за четене 18 окт 2022
Businessman cycling in city berlin germany

България: тримесечен бюлетин за промени в международните данъчни правила – Q3 2022

Автори
Виктор Митев

Съдружник в отдел Данъци за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания

Ентусиазиран на тема международни данъци. Член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители във Великобритания (ACCA). Баща. Любител на сноуборда. Почитател на иновативното.

Камелия Маринова

Мениджър в отдел Данъци за ЕY България, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания

10 Време за четене 18 окт 2022

България ратифицира Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби („Многостранния инструмент“ или „MLI“)

 

През септември 2022 г. България депозира инструмент за ратифициране на MLI, като последният ще бъде приложим от началото на 2023 г.

MLI позволява на юрисдикциите да въведат препоръките, включително и минималните стандарти, за изменение на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) вследствие на докладите на ОИСР за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). До момента, над 70 юрисдикции са подписали Многостранния инструмент, сред които и България през 2017 г.

MLI позволява на държавите членки да изменят всички или част от сключените СИДДО вместо да търсят предоговаряне на двустранна основа.

България е включила в обхвата 66 от действащите СИДДО, като по-конкретно е изключила тези, които са били сключени наскоро (напр. с Нидерландия), както и онези, които се очаква да бъдат предоговорени скоро (напр. Германия, Малта, Швейцария).

Някои от най-важните изменения засягат правото на облагане на печалби от разпореждане с акции в дружества, чиято стойност произхожда предимно от недвижими имоти, както и структурите, които целят да заобиколят установяване в страната чрез място на стопанска дейност. Също така, в бъдещ план е вероятно лицата, които желаят да ползват облекчение по СИДДО, да следва да демонстрират, че не са структурирали условията на дадена сделка с цел получаването на данъчно предимство. 

Ратифицирането на MLI може да окаже влияние най-вече при планове за продажба на инвестиции в недвижими имоти, както и при чуждестранни дружества, продаващи стоки на българския пазар, които не оперират чрез местен клон или дружество в страната.

Предложението за минимален корпоративен данък от 15% в ЕС е в движение

На 4 октомври 2022г. се проведе среща на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС (ECOFIN), на която се очакваше да бъде постигнато единодушие от страните членки за въвеждането на минималния корпоративен данък от 15%. Впоследствие, обаче, дискусията отпадна от дневния ред.

Въпреки че при предходните срещи Унгария възрази срещу предложението за въвеждането на данъка, Европейската комисия продължава да изразява оптимизъм, че ще бъде постигнато споразумение от всички държави членки и то по време на чешкото председателство на Съвета тази година.

В случай че не бъде постигнато единодушие до края на годината, някои държави членки, сред които Германия и Франция, изразиха готовност да разгледат други алтернативи за имплементирането на мярката и самостоятелното й въвеждане в националните им законодателства. Към настоящия момент, България не е заела официална позиция по този въпрос.

Разпределяне на междинни дивиденти е вече възможно без негативни данъчни последици

В исторически план изплащането на суми под формата на авансови или междинни дивиденти (т.е. разпределяне на текущата печалбата преди края на финансовата година) от български дружества не беше приемано от страна на данъчната администрация и носеше риск от класифициране на такива плащания като безлихвени заеми или скрито разпределение на печалбата, водещо до неблагоприятни данъчни последици.

В последното си становище по тази тема НАП променя подхода си и изразява позиция, че авансовото изплащане на дивиденти няма да се разглежда като скрито разпределение на печалбата при определени условия, сред които наличието на обоснована прогноза за печалба за годината, изготвяне на на междинен финансов отчет и други. В противен случай, обаче, авансово изплатените суми отново могат да бъдат обект на санкции.

Тази положителна промяна в практиката на НАП съвпада с опитите на ниво ЕС за отстраняване на данъчните съображения при финансиране на компаниите с дълг или собствен капитал, като се очаква да позволи и повече гъвкавост при осигуряване на ликвидни средства в рамките на групи от дружества.

Въвеждане на извънреден данък върху печалбите в енергийния сектор

През октомври 2022 г. беше приет Регламент на Съвета 2022/1854 („Регламента“), въвеждащ спешни мерки за намаляването на цените на енергията в ЕС. С Регламента се въвеждат пакет от мерки, които да се справят с енергийната криза, които ще бъдат директно приложими от декември месец на същата година.

Преди всичко, Регламентът предвижда въвеждането на временен таван на приходите за определени производители на електроенергия. По-конкретно пазарните приходи ще бъдат ограничени до максимум 180 евро за MWh произведена електроенергия. Тази мярка ще се прилага за производители на електроенергия с ниски разходи (т.е., тези, за които производствените разходи не са свързани с високите цени на изкопаемите горива, като  например технологии за вятърна, слънчева и ядрена енергия), с някои изключения. Постъпленията от наложения праг ще трябва да бъдат пренасочени от държавите членки за финансиране на програми, които да намалят високите сметки за електроенергия на крайните потребители.

Държавите членки се споразумяха и за налог за солидарност за сектора на изкопаемите горива, тъй като изглежда се възползва от увеличените цени на пазара и генерира печалби, надхвърлящи обичайните. Поради тази причина в ЕС се въвежда т.нар. временна солидарна вноска върху свръхпечалбите, които се реализират от дружествата, опериращи в сектора на горивата, природния газ и въглищата.  

Ставката за изчисляване на солидарната вноска трябва да бъде поне 33% и ще се прилага върху данъчните печалби, реализирани през 2022 и/или 2023 г., които надхвърлят с повече от 20% средната стойност на данъчните печалби през предходните четири години. Тази вноска ще се прилага в допълнение към редовните данъци и такси.

Обсъдените мерки може да повлияят сериозно върху дейността на дружествата, опериращи в споменатите сектори. Все още не е ясно как точно ще бъдат въведени мерките в България и колко широк ще бъде спектъра на засегнатите бизнеси. Допълнителна оценка и мониторинг на предложените действия следва да се направи своевременно.

България е в готовност да транспонира DAC7

През 2021 г. беше приета нова Директива, въвеждаща в ЕС автоматичен обмен на информация от дигитални платформи (DAC7), установени както в Съюза, така и извън него. Новите правила изискват от дигиталните платформи да докладват на годишна база доходите, които доставчици са реализирали, използвайки съответната платформа.

Подобно на останалите държави членки, България трябва да транспонира Директивата до началото на 2023 г., като първият срок за докладване на информация е предвидено за 2024 г.

Министерство на финансите е публикувало законопроект за изменение и допълнение на ДОПК, чрез който се въвеждат правилата на директивата за публично обсъждане до края на октомври тази година. За момента, законопроектът се придържа към текста на Директивата, но не е изключено да бъдат направени промени преди окончателното му приемане от Народното събрание.

Събраната информация ще бъде автоматично обменяна между данъчните администрации на държавите членки, което ще им позволи да установяват недекларирани доходи от доставчици, които използват дигитални платформи, за да се свързват със своите клиенти. В обхвата на правилата попадат доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество и транспортни средства, предоставянето на услуги и продажба на стоки. Предвидени са изключения от прилагането на разпоредбите, когато броят на сделките или доходите са под определени прагове.

Законопроектът разширява и обхвата на автоматичния обмен на информация, включвайки в него авторски и лицензионни възнаграждения, като се въвежда и правна рамка за извършването на съвместни проверки и ревизии в сферата на административното сътрудничество между държавите членки.

Настоящите изменения ще доведат до нови задължения за компаниите, опериращи  дигитални платформи, които ще трябва своевременно да се запознаят с тях и да предприемат съответните действия. Очакват се и нови мерки в тази сфера, а именно във връзка с крипто активи и електронни пари.

Накратко

За повече информация, моля свържете се с:

·    Viktor Mitev | Viktor.Mitev@bg.ey.com

·    Kameliya Marinova | Kameliya.Marinova@bg.ey.com

·    Viktor Borisov | Viktor.Borisov@bg.ey.com

Повече за тази статия

Автори
Виктор Митев

Съдружник в отдел Данъци за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания

Ентусиазиран на тема международни данъци. Член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители във Великобритания (ACCA). Баща. Любител на сноуборда. Почитател на иновативното.

Камелия Маринова

Мениджър в отдел Данъци за ЕY България, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания