Климатичният риск вече е финансов риск за българската индустрия

Промените в климата вече не са абстрактен дългосрочен сценарий - те са измерим и нарастващ фактор, който оказва пряко въздействие върху бизнеса в България.

Данните показват повишение на средната температура с около 1-1.5°C през последните десетилетия[1], увеличаване на честотата на екстремни събития и натрупани икономически щети от над 1.8 млрд. евро за периода 2000-2025 г[2].

В този контекст новият анализ на EY denkstatt разглежда как физическите климатични рискове се превръщат във финансови загуби за индустриалните предприятия - и защо темата вече трябва да бъде интегрирана в управлението на бизнеса.

От климатичен към финансов риск

Климатичният риск все по-ясно се отразява в корпоративната отчетност и управлението. От 2024 г. международните стандарти за финансово отчитане (IFRS S2) изискват компаниите да разкриват климатични рискове и тяхното финансово въздействие. Това вече е практика за над 90% от компаниите в Европа[3].

В бизнес контекст климатичните рискове се разделят на два типа - преходни и физически. Докато преходните рискове зависят от политически и регулаторни решения, физическите рискове се материализират независимо от тях - чрез наводнения, горещи вълни, екстремни валежи и други събития. Именно тези рискове са във фокуса на анализа, тъй като те вече оказват пряко влияние върху активи, операции и вериги на доставки.

Какво показва анализът

Докладът обхваща 125 предприятия от добивната и преработващата промишленост, представляващи около 6% от дълготрайните материални активи в България[4]. Анализът е извършен на ниво отделни предприятия и геолокации чрез EY Climate Analytics Platform, което позволява значително по-висока прецизност спрямо традиционните макроикономически оценки.

Резултатите показват ясно, че дори при ограничен обхват климатичният риск има значимо финансово измерение:

• Очакваните загуби достигат около 26 млн. евро годишно към 2035 г. и нарастват до приблизително 38 млн. евро към 2050 г.
• При неблагоприятни сценарии загубите могат да достигнат 70-85 млн. евро годишно
• Въпреки малкия обхват на извадката, тези стойности са съпоставими с 10-14% от премиите за застраховки срещу природни бедствия в страната (и до 31% при песимистичен сценарий)[5]

На ниво предприятие ефектът е още по-ясно изразен. За част от компаниите очакваните загуби надхвърлят 10% от годишния приход или печалба - нива, сравними или по-високи от историческия растеж на индустрията4.

На какво се дължат загубите

Най-същественият принос към очакваните загуби идва от интензивните валежи и наводненията.

Повишаването на температурите също играе ключова роля: въпреки потенциалното намаление на разходите за отопление, това се компенсира от значително по-високи разходи за охлаждане, натиск върху материалите и намалена производителност на труда.

Важно е да се подчертае, че представените резултати обхващат само преките щети. При включване на прекъсвания във веригите на доставки и други непреки ефекти, реалното икономическо въздействие вероятно е значително по-високо.

Контекст: уязвимост и системен риск

Резултатите от анализа не са изолиран случай, а част от по-широка икономическа картина. България остава сред по-уязвимите икономики в ЕС към климатични рискове, с ниска институционална готовност за адаптация и нарастващи загуби от екстремни събития[6].

Независими оценки показват потенциално въздействие върху БВП от 1-3.5% до 2050 г.[7], а щетите само за 2025 г. са оценени на около 975 млн. евро[8].

Това има и директни макрофинансови измерения. Индустриалният сектор е един от основните кредитополучатели в България, което означава, че климатичните рискове се пренасят към банковата система и могат да се превърнат в системен финансов риск.

Какво следва за бизнеса

Основният извод е ясен: климатичният риск вече трябва да бъде управляван като финансов риск.

Това означава интегриране на анализа на климатични рискове в:

• капиталово планиране
• управление на активи
• оперативна устойчивост
• оценка на инвестиции и портфейли

Следващата стъпка за компаниите е преминаване от еднократна оценка към системно планиране и изпълнение на мерки за адаптация - на ниво предприятие и на ниво портфейл.

Пълният доклад показва в количествено изражение как физическите климатични рискове вече се превръщат в реални финансови загуби за българската индустрия и извежда тези рискове от абстрактно ниво към конкретни, измерими финансови въздействия на ниво предприятие.

_________________________________________________________________________________________

[1] По данни на Европейския център за средносрочна прогноза на времето (ECMWF)

[2] По данни на EM-DAT

[3] По пазарна капитализация, на база данни от CDP

[4] Към 31.12.2024 г., на база данни за нефинансови предприятия от Национален статистически институт (НСИ)

[5] По данни на Комисия за финансов надзор за четвърто тримесечие на 2025 г.

[6] По данни на Европейската агенция за околна среда и независимия индекс ND-GAIN

[7] По данни от Национална стратегия за адаптация към промените в климата на България

[8] По данни на Университета в Манхайм и Европейската централна банка