Основни промени, засягащи граждани на трети страни и работодатели

На 18 юни 2025 г. Народното събрание прие закон, с който се въвеждат редица промени, засягащи граждани на трети държави и техните български работодатели. Промените влязоха в сила на 30 юни 2025 г.

Контекст

Въвеждането на специален вид продължително пребиваване за дигиталните номади представлява важна стъпка към модернизирането на българската имиграционна рамка и повишаване на привлекателността на страната като дестинация за дистанционно работещите. С формализирането на статуса на дигиталните номади — чуждестранни граждани, които работят дистанционно за компании извън ЕС/ЕИП/Конфедерация Швейцария — България се възползва от нарастваща глобална тенденция, която може да донесе икономически ползи, без да създава конкуренция на местния трудов пазар.

По отношение на традиционните трудовоимиграционни процедури — като Синя карта на ЕС, Единно разрешение за пребиваване и работа и Вътрешнокорпоративен трансфер — новите промени предвиждат известни процедурни подобрения. Въпреки това се въвеждат и нови административни затруднения и на места се наблюдава отстъпление от досегашните усилия за опростяване на процесите.

Основни промени

Съгласно новия закон (Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България) от 30 юни 2025 г. влизат в сила следните основни промени наред с други процедурни и документални актуализации:

• Въвежда се нова възможност за издаване на разрешение за продължително пребиваване за дигитални номади. „Дигитален номад“ е чужденец, който работи дистанционно чрез информационни технологии и отговаря на едно от следните условия: 1) има валиден трудов договор с компания, установена извън ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария; 2) представлява, притежава, управлява или държи значителен дял (над 25%) от такава компания, чрез която предоставя дистанционни услуги, без да извършва дейност в полза на български дружества; 3) предоставя в лично качество услуги (с изключение на услуги за клиенти в България) най-малко от 1 година преди подаването на заявление. Лицето трябва да докаже среден годишен доход в размер не по-малко от 50 пъти установената минимална месечна работна заплата за предходната календарна година. Разрешението за пребиваване се издава за 1 година с възможност за еднократно удължаване с още 1 година.

• Кандидати за Синя карта на ЕС или за Единно разрешение за пребиваване и работа трябва да представят удостоверение от Националния център за информация и документация (НАЦИД) за признаване на тяхното висше образование, придобито в чуждестранен университет, след влизането им в България с виза тип „Д“. Това е стъпка назад в сравнение с предходната уредба, при която такова признаване не се изискваше освен при регулирани професии.

• Притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа вече ще бъдат обхванати от задължителната държавна здравноосигурителна система (подобно на притежателите на Синя карта). Съответно, вече няма да е необходимо да представят доказателство за здравна застраховка за целия период на престоя си в България. Сезонните работници също ще подлежат на задължително здравно осигуряване.

• Доказателството за осигурено настаняване в България, което досега се изискваше в началото на процедурата по издаване на Синя карта на ЕС, вече ще се представя само на втория етап — при кандидатстването за виза тип „Д“. Тази промяна облекчава кандидатите от необходимостта да осигурят жилище още преди да им е одобрено разрешението за работа, когато нямат право да пребивават в България. Това ще намали разходите и ще повиши гъвкавостта.

• След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, ако притежателят на Синя карта на ЕС желае да смени работодателя си, новият работодател трябва да подаде заявление до Дирекция „Миграция“, която да издаде положително становище. Преди това се изискваше само уведомяване на Дирекция „Миграция“, без необходимост от одобрение.

• Притежателите на Синя карта на ЕС вече могат да извършват и независима професионална дейност, но само в сектора, за който им е издадено разрешението за пребиваване.

• Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност е променен, като се разширява дефиницията за висококвалифицирана заетост при кандидатстване за Синя карта на ЕС. Изрично се включват определени ръководители и специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии.

Въздействие върху работодателите

Настъпилите промени въвеждат нови задължения и съображения за работодателите, които наемат чужденци в България. Работодатели, които подават заявления за Синя карта, Единно разрешение за работа и пребиваване или Вътрешнофирмен трансфер, трябва да приведат вътрешните си процедури в съответствие с новите изисквания. Отмяната на уведомителния режим при смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост на притежатилите на Синя карта на ЕС значително ще ограничи гъвкавостта при висококвалифицирани лица. Това не само ще затрудни кариерното развитие на граждани на трети страни в България, но и ще намали достъпа на работодателите до квалифицирани кадри, на които досега са разчитали.

Следващи стъпки

EY ще продължи да следи развитието на ситуацията. При въпроси Ви насърчаваме да се свържете с нашите имиграционни консултанти.