Данъчен бюлетин: Законопроект за изменение и допълнение на ЗКПО

На 23 септември 2026 г. Министерството на финансите публикува проект на Закон за изменение и допълнение на ЗКПО. Становища по законопроекта могат да бъдат представяни до 23 октомври 2026 г.

Основни акценти

Данък върху свръхпечалбата (предвижда да бъде еднократен за 2027 г.)

Предлага се въвеждането на 33% данък върху “свръхпечалбата” за:

• банки;
• застрахователи и презастрахователи;
• телекомуникационни оператори;
• обменни бюра;
• дружества за бързи кредити и други изрично посочени финансови институции;
• търговци с най-малко 5 обекта за търговия с храни към 1 януари 2027 г.

Данъчната основа ще се определя като превишението на данъчната печалба за 2027 г. над средния размер на данъчните печалби за периода 2020-2025 г. с позволен необлагаем толеранс от 20%. Когато съотношението между данъчната и счетоводната печалба за 2027 г. се отклонява съществено от осредненото съотношение за референтния период, основата ще се определя чрез т. нар. контролен индикатор. Данъкът е годишен и се внася до 30 юни 2028 г., като през 2027 г. се дължат месечни авансови вноски до 15-о число на съответния месец. Прогнозният размер на авансовите вноски се декларира еднократно до 31 януари 2027 г. Ако общият размер на внесените авансови вноски е под 90% от действително дължимия данък за 2027 г., върху съответната разлика се дължи лихва.

Нашето виждане относно методологията за изчисление

Анализирането и фиксирането на налична „свръхпечалба“ спрямо декларираните данъчни финансови резултати (данъчни печалби) само по себе си може да доведе до съществени изкривявания при заключението дали лицето е „извънредно“ печелившо. В рамките на текущия текст на проектоправилата, даден данъкоплатец може да се окаже в хипотеза на съществена свръхпечалба дори само ако е приспадал данъчни загуби в рамките на референтния период (вкл. възникнали преди него), независимо от това дали стопански 2027 г. наистина е надхвърлила историческото представяне на бизнеса.  Наред с това и с въпросите, които предложените промени поставят от гледна точка на данъчна политика, виждаме някои съществени моменти, които следва да се прецизират методологично:

• проблеми със сравнимостта при историческата средна печалба в случаи на вливания, отделяния на дружества и придобиване на търговски предприятия, както и при съществени промени в бизнес модела и еднократни сделки извън обичайната оперативна дейност, като разпореждане с акции и дялове, тъй като подобни обстоятелства биха могли да доведат до сериозни разминавания с данъчната печалба за 2027 г.;
• анализ на промените в абсолютна стойност вместо използването на коефициенти за рентабилност;
• зависимост на контролния индикатор от политиката за амортизация на ДМА и представянето на елементите в отчета за всеобхватния доход над линията на печалбата преди лихви и данъци (EBIT), както и от политиката за разпределяне на дивиденти;
• риск от изкривяване на данъчната основа на банките вследствие на включването в данъчната печалба на приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отразяващи текущите пазарни условия и оценката на кредитния риск, доколкото поради еднократния характер на данъка върху свръхпечалбата евентуалното обратно проявление на тези оценки при последваща промяна в пазарната среда или в рисковия профил на кредитополучателите няма да бъде отчетено за целите на този данък;
• риск от икономическо двойно данъчно облагане, доколкото данъчната печалба за целите на режима се определя преди прилагането на метод за избягване на двойното данъчно облагане, а законопроектът не предвижда изричен механизъм за приспадане от данъка върху свръхпечалбата на дължимия корпоративен данък или на аналогичен данък върху свръхпечалбата, платен в друга юрисдикция;

• взаимодействие с правилата по глобалния минимален данък (Pillar II), включително при изчисляването на ефективната данъчна ставка за националния допълнителен данък;
• Облагането на свръхпечалби, изземването на свръхприходи или други подобни механизми, насочени към конкретни сектори, станаха особено популярни след пандемията от Covid-19. Макар част от тях да произхождаха от временни мерки на ЕС, в по-голямата си част те са плод на автономно решение на различните държави членки. Избирателното им въвеждане към определени сектори, дефинирането на задължените лица както и наслагването им с вече съществуващи данъци и такси създаде много спорове пред национални съдилища и Европейския съд, в това число и такива, водени от нашия екип. Най-често основанията за оспорване са нарушаване на основни свободи и принципи на правото на ЕС, на свободната конкуренция и силния уклон към селективност и протекционизъм при дефинирането на подобни мерки. В тази връзка, формулировките на конкретните предложения също могат да дадат аргументи за защита, ако те влязат в сила.

Нововъведения при глобалния минимален данък

Законопроектът въвежда последните административни насоки на ОИСР и нови облекчителни (Safe harbour) режими.

Особено внимание заслужават новите правила относно квалифицираните данъчни облекчения, които могат да окажат съществено влияние върху:

• взаимодействието с приложимото от 1 януари 2026 г. данъчно облекчение за признаване на допълнителни 25% от разходите за научноизследователска и развойна дейност за целите на корпоративното облагане;
• изчисляването на ефективната данъчна ставка;
• размера на националния допълнителен данък.

По-дълъг срок за пренасяне на ограничени данъчни загуби

• Удължаване на срока за пренасяне на данъчни загуби от 5 на 10 години.
• Ограничаване на годишното приспадане до 70% от положителния данъчен финансов резултат.
• Това може да има пряк ефект и при финансовото отчитане, евентуално ще трябва да се извърши нова преценка за признаването на отсрочени данъчни активи по съответната счетоводна рамка в баланса на дружеството.

Ваучери за храна

• Максималният размер на електронните ваучери за храна се увеличава до 200 евро месечно.
• Въвежда се окончателен данък от 7% върху стойността им при физическите лица.

Данък върху разходите за лично ползване на фирмени активи

• Данъкът върху разходите за лично ползване на фирмени активи се увеличава от 3% на 7%.

Ускорена данъчна амортизация при инвестиции в ИИ

• Предлага се ускорена амортизация за инвестиции в изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура през периода 2027-2029 г.

Преобразувания на дружества

• Въвеждат се уточняващи правила относно декларирането и внасянето на корпоративен данък, данък при източника, данък върху разходите и алтернативни данъци при сливания, вливания, разделяния и други преобразувания.

Влизане в сила

• Предвижда се измененията да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Част от правилата, свързани с глобалния минимален данък и новите облекчени режими, ще се прилагат ретроактивно от 1 януари 2026 г.