10 Време за четене 9 ное 2022
Getty-894703502

Край на споровете! НАП вече категорично няма право инцидентно да констатира съществуване на трудово правоотношение – такава компетентност има само Инспекция по труда

Автори
Ребека Клейтман

Старши мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман е мениджър в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ с повече от 15-годишен опит в сферата на придобиванията, банковото и финансово право, реструктурирания и трудово право.

Ана Петрова

Консултант, юрисконсулт

10 Време за четене 9 ное 2022

В съдебната практика до момента съществуваше противоречие относно въпроса могат ли при ревизия данъчните органи да констатират, че с граждански договор се прикрива трудово правоотношение. Част от съдебните състави приемаха, че единствено и само контролните органи на Инспекцията по труда разполагат с правомощието да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато работна сила се предоставя в нарушение на Кодекса на труда (КТ). Другата част от съдебните решения застъпваха противоположното становище - че в хода на ревизионното производство, при установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели, органите по приходите разполагат с правомощието инцидентно да обявяват съществуването на трудови правоотношения, след като констатират, че с привиден граждански договор се прикрива трудово правоотношение.

В ново Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), ВАС окончателно реши въпроса, като прие, че При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.

Съгласно КТ на контролните органи на Инспекцията по труда изрично се предоставя компетентност за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Други държавни органи могат да осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство, но когато са оправомощени за това със закон или акт на Министерския съвет. По правило не може да се приеме, че органите по приходите разполагат с правомощие да обявяват инцидентно, че с граждански договор е прикрито трудово правоотношение, тъй като не са надлежно оправомощени за това. Изпълнителният директор на Националната агенция по приходите осъществява контрол по отношение спазването на осигурителното законодателство за постигане целите на Закона за инспектирането на труда (ЗИТ), но в рамките на този контрол не е разписано правомощието да се констатира съществуването на прикрити трудови правоотношения. След като не съществува изрична норма в Кодекса на труда, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за инспектирането на труда или в друг нормативен акт, която да предоставя същото това правомощие на приходните органи за целите на ревизионното производство, то следва, че тези органи нямат право да го упражняват. Възприемането на противоположното становище - че и органите по приходите в хода на административно производство различно от това по чл. 405а КТ, разполагат с правомощието инцидентно да обявяват съществуването на трудово правоотношение - би било в пряко нарушение на принципа на административната компетентност и би означавало да се допусне незаконосъобразно изземване на чуждо правомощие. 

Каква е процедурата за обявяване на съществуването на трудово правоотношение?

Най-често трудови правоотношения се прикриват с граждански договори и по-конкретно договори за изработка и/или договор за предоставяне на услуги. Най-съществените разлики между трудовия и граждански договор касаят системността на предоставяне на работна сила, работно време, риск за работодателя, средствата за производство, изисквания за спазване на трудова дисциплина. Така например съгласно най-класическото разделение при трудовия договор работникът/служителят дължи предоставяне на работната сила, а при гражданския – конкретен трудов резултат. При трудовия договор работникът/служителят дължи полагане на труд през определено работно време, докато при граждански договор няма фиксиране на работното време. При трудовия договор служителите носят дисциплинарна отговорност, ползват предоставените им от работодателя материали и съоръжения, като непостигането на конкретен трудов резултат по правило е за сметка на работодателя. Обратно, при граждански договор изпълнителят не носи дисциплинарна отговорност, обичайно използва свои материали и съоръжения, а непостигането на уговорения резултат обичайно е за негова сметка.

Процедурата по обявяване на съществуването на трудово правоотношение е регламентирана от КТ. Когато контролните органи на Инспекцията по труда установят, че работна сила се предоставя в нарушение на КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от тях. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, писмени доказателства и т.н. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Инспекцията по труда дава задължително предписание на работодателя да предложи незабавно сключване на трудов договор на работника/служителя, който се приема за сключен за неопределено време, освен ако страните уговорят друго. Трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Работодателят може да обжалва предписанието пред административния съд по своето седалище или по постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Постановлението за обявяване на трудово правоотношение запазва действието си и при обжалване, тъй като обжалването не спира изпълнението на акта. Ако съдът отмени предписанието на Инспекцията по труда, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение едностранно - без предизвестие. Все пак, и при незаконосъобразни постановления възложителят ще е в положение принудително да назначи изпълнителя на трудов договор за целия период между влизането в сила на постановлението и неговата отмяна и да го осигурява като такъв, което неминуемо е свързано с по-високи разноски за възложителя. Допълнително към това размерът разноските може да нарасне значително в зависимост от това коя е началната дата на трудовото правоотношение според постановлението и колко назад във времето е определена. За нарушения на разпоредбите, регламентиращи сключването, формата и началото на изпълнението на трудовия договор, работодателят подлежи на санкциониране с налагане имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице  - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Предвидени са и по-високи санкции при повторни нарушения. 

Какви възможности остават пред приходните органи при ревизия?

Приходните органи имат две възможности за третиране на характера на правоотношението, възникнало между ревизираното и трето лице:

1)    Да зачетат волята на страните по правоотношението, като го приемат за гражданско, тоест такова каквото е обективирано в представения при ревизията договор, след което да пристъпят към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения.

2)    При съмнение за прикривано трудово правоотношение, да отнесат въпроса до контролните органи на Инспекцията по труда, тъй като единствено те имат компетентност да направят преценка дали с гражданския договор се прикрива трудово правоотношение.

Промени в практиката. За какво трябва да внимават работодателите?

С оглед на това, че въпросът относно характера на правоотношението между ревизирано и трето лице е преюдициален за ревизионното производство, се очаква в сходни случаи приходните органи да сезират съответните компетентни органи на Инспекцията по труда и да спрат ревизионното производство до приключване на административното производство пред Инспекцията по труда. Възможно е това да доведе до цялостно забавяне на ревизионното производство, защото ще трябва да бъдат приключени и двете административни производства. В случай че действително се установи наличието на „прикрито“ правоотношение и след влизане в сила на акт, постановен по реда на чл. 405а КТ, с който се обявява за съществуващо трудовото правоотношение, приходните органи могат да приложат правилата, отнасящи се за него.

В такъв случай за работодателя съществува и риск от допълнителна имуществена санкция. От една страна, работодателят носи отговорност и може да бъде санкциониран от Инспекцията по труда при сключване на трудов договор в нарушение на реда, установен в КТ, и прикриването му чрез граждански договор. От друга страна, работодателят носи отговорност за внасяне на задължителните осигурителни вноски и може да бъде санкциониран от органите на НАП за тяхното невнасяне. Работодателят ще дължи и заплащане на осигурителни вноски за лицето, с което се е намирало в трудово правоотношение, заедно със съответните лихви върху тях. От платената имуществена санкция  или глоба, наложена на работодателя или виновното длъжностно лице за нарушения на разпоредбите, регламентиращи сключването, формата и началото на изпълнението на трудовия договор, се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове дължимите от работодателя осигурителни вноски за  работника/служителя.

Остават открити редица въпроси, които следва да се преценяват във всеки конкретен случай с оглед спецификата на казуса и оформящата се практика, а именно:

-       Колко назад във времето може Инспекцията по труда да определи началната дата на трудовото правоотношение?

-       За какъв период от време работодателят ще дължи внасяне на дължими осигурителни вноски и как да се изчислят правилно приложимите давностни срокове?

-       Като се има предвид, че от имуществена санкция  или глоба, наложена на работодателя или виновното длъжностно лице се отчисляват и внасят дължимите осигуровки за служителя, органите на Инспекцията по труда ще взема ли предвид размера на осигуровките при определяне размера на имуществената санкция и глобата и какво следва се процедира в случаите, когато размерът на осигуровките е значително по-висок или по-нисък спрямо размера на имуществената санкция или глобата?

Решението на ВАС със сигурност е добре издържано от юридическа гледна точка и справедливо решава въпросите за разпределение на компетентностите между проверяващите органи. Това би следвало да гарантира и по-справедлива и компетентна оценка на проверяващите органи при крайното решение. Независимо от това, обаче, на пръв поглед изглежда, че финансовата тежест за работодателя може да нарасне, защото той ще бъде предмет на проверка от две независими институции, а сроковете за приключване на проверките или ревизии от НАП ще бъдат удължени, за да се даде възможност за успешно приключване на инцидентната проверка от Инспекция по труда. 

Накратко

Ако имате въпроси, които бихте искали да обсъдите с нашия екип, моля пишете ни на eybulgaria@bg.ey.com.

Повече за тази статия

Автори
Ребека Клейтман

Старши мениджър, Адвокат, Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“

Ребека Клейтман е мениджър в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ с повече от 15-годишен опит в сферата на придобиванията, банковото и финансово право, реструктурирания и трудово право.

Ана Петрова

Консултант, юрисконсулт