БЪЛГАРИЯ: НАП е лишена от правото да разпорежда договорите за услуги да се прекратяват като трудови договори - такова право има само Инспекцията по труда

Доскоро съдебната практика по въпроса дали данъчните органи могат да обявят, че гражданският договор прикрива трудово правоотношение, когато извършват проверка, беше много противоречива.

Някои съдебни състави приеха, че само контролните органи на Инспекцията по труда имат правомощията да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити с фиктивни граждански договори и по този начин да нарушават българското трудово законодателство. Други съдилища поддържат обратното становище, като посочват, че органите по приходите имат правомощието да декларират наличието на трудови правоотношения и в хода на данъчни проверки.

В ново тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г. на Върховния административен кодекс (ВАС) ВАС реши въпроса, като обяви, чеПри установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодателите в ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс органите по приходите нямат правомощието инцидентно да декларират (установяват) наличието на трудови правоотношения, обхванати от фиктивни граждански договори по Кодекса на труда, когато трудът се предоставя в нарушение на чл. 1, т. 2 от Кодекса на труда, тъй като такива правомощия имат само контролните органи на Инспекцията по труда '

Съгласно КТ контролните органи на Инспекцията по труда са оправомощени да обявяват съществуването на трудови правоотношения. Тъй като никой друг публичен орган не разполага със сравними права, изглежда, че органите по приходите също не са оправомощени да упражняват такива права. 

Каква е процедурата за деклариране на съществуването на трудови правоотношения?

Процедурата за деклариране на съществуването на трудово правоотношение е уредена в КТ. Когато контролните органи на Инспекцията по труда установят, че трудът се предоставя в нарушение на КТ, наличието на трудово правоотношение се обявява с издадено от тях решение. Решението следва, наред с другото, да определя конкретна начална дата на трудовото правоотношение, която може да бъде определена с обратна сила.

Когато в решението не е определена дата, трудовият договор се сключва от датата на издаване на решението. Работодателят може да обжалва решението. Това обжалване обаче не спира изпълнението. По този начин работниците ще трябва да бъдат наети за периода на потенциалния спор между работодателя и Инспекцията по труда поне до издаването на окончателно решение. Ако съдът обяви решението на Инспекцията по труда за невалидно, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно и без предизвестие. Въпреки това, в случаите, когато решенията са издадени в нарушение на закона, работодателят ще бъде в положение, в което ще бъде задължен да назначи лицето, което е трябвало да бъде доставчик на услуги, като работник или служител в периода между влизането в сила на решението и отмяната му и ще бъде задължен да плаща допълнителни социалноосигурителни вноски, което неминуемо ще доведе до по-високи разходи за работодателя. Освен това общият размер на разходите може да се увеличи значително в зависимост от началната дата на трудовото правоотношение, определена в решението (т.е. в зависимост от това колко назад във времето е била поставена). Това повдига въпроса коя е най-ранната начална дата на трудовото правоотношение, която може да бъде определена от органите.

При подобни нарушения на трудовото законодателство на работодателя може да бъде наложена глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При повторно нарушение се предвиждат по-високи санкции. 

Какви възможности остават за органите по приходите по време на проверката? 

Органите по приходите разполагат с две възможности за определяне на естеството на правоотношението между проверяваното лице и третото лице (служител или доставчик на услуги):

1) Да се разгледа формалната воля на страните и да се приеме, че правоотношението е гражданско, съгласно представения от страните договор по време на проверката, след което да се пристъпи към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения.

2) В случаите, когато органите по приходите считат, че се прикрива трудово правоотношение, те трябва да отнесат въпроса до контролните органи на Инспекцията по труда, тъй като само те имат правомощия да преценяват дали гражданският договор прикрива трудово правоотношение.

Промени в съществуващата практика. За какво трябва да внимават работодателите?

Очаква се в бъдеще при подобни случаи, когато има данни, че даден договор за услуга е сключен в нарушение на българското трудово законодателство, органите по приходите да сезират компетентните контролни органи на Инспекцията по труда и да преустановят проверката до приключване на административната процедура пред Инспекцията по труда. Възможно е това да доведе до цялостно забавяне на проверката, тъй като ще трябва да се изпълнят и двете административни процедури. Едва след като съществуването на "прикрито" правоотношение бъде потвърдено от компетентните органи с окончателно решение, органите по приходите могат да пристъпят към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения като при трудово правоотношение.

В такива случаи работодателят може да бъде санкциониран от два различни органа - от Инспекцията по труда за нарушение на българското трудово законодателство и от данъчните органи за неправомерно плащане на данъци и социалноосигурителни вноски.

Няколко въпроса остават открити и ще трябва да бъдат решени от пазарната практика:

- Колко назад във времето Инспекцията по труда може да определи началната дата на трудовото правоотношение?

- За какъв период от време работодателят може да дължи плащане на социалноосигурителни вноски и как следва да се определят давностните срокове?

- Ще вземат ли предвид контролните органи на Инспекцията по труда размера на социалноосигурителната вноска при определяне на глобата и как ще действат в случаите, когато размерът на социалноосигурителната вноска е значително по-висок или по-нисък от размера на глобата?

Решението на ВАС със сигурност е добре обосновано от правна гледна точка и решава справедливо въпросите, свързани с разпределението на правомощията между различните контролни органи. Това също така ще гарантира справедлива и по-компетентна оценка от страна на контролните органи при вземането на окончателното им решение. Въпреки това се оказва, че финансовата тежест за работодателя може да се увеличи, тъй като той може да стане обект на две отделни проверки от независими институции, както и че сроковете за приключване на проверката на НАП се удължават до успешното приключване на инцидентната проверка от Инспекцията по труда.