Поведенческата (бихейвиористична) икономика е съчетание от психология и икономика, изследваща пазари при които се проявяват специфични човешки ограничения. Последните включват индивидуални възприятия, определящи поведенческите реакции на пазарните участници. В контекста на данъчното облагане поведенческата икономика се материализира в определени „коригиращи“ данъци, които целят да постигнат целенасочени промени в поведението на потребители и производители.
Логиката в основната на този подход е, че икономическият избор на домакинствата и предприятията често води до пазарни несъвършенства под формата на недостатъчно или свръхпроизводство на дадена стока (от гледна точка максимизиране на благосъстоянието на обществото). Данъчните политики, които са основани на поведенческата икономика, не целят единствено увеличаване на крайните цени на облаганите продукти / стоки, респективно повишаване на публичните приходи. В тази връзка данъчното облагане се използва като инструмент с потенциал за по-обхватно въздействие върху общественото благосъстояние, както и източник за финансиране на публично предоставяни услуги / стоки във връзка с ограничаване вредното въздействие на определени продукти или дейности. Актуални примери включват обществени здравни услуги за справяне с вредните ефекти от злоупотребата с алкохолни и тютюневи изделия, финансиране на програми за социално осигуряване и други.
Диференцираното данъчно облагане се основава на логиката на поведенческата икономика. При него е налице различна данъчна тежест и третиране на продукти, за които се счита, че водят до неблагоприятни външни ефекти. Въпросните ефекти обикновено са свързани с рискове за човешкото здраве, вредно въздействие върху околната среда или и двете.
В този контекст диференцираното данъчно облагане може да се разглежда като насочено към оказване на специфично въздействие върху човешкото поведение чрез промяна на стимулите за вземане на решения от страна на производителите и потребителите. Посочените стимули могат да бъдат „отрицателни“, като например данъчно облагане, водещо до повишени ценови нива и намаляване на производството или употребата на определени продукти. Същевременно са възможни и „положителни“ стимули, които съдействат на производителите и потребителите да преминат към алтернативи с намалена вреда, включително като правят подобни алтернативи по-достъпни и приемливи, съответно стимулират намаляване на процента или количеството на най-вредната съставка или компонент в продуктите.
Посочените цели обикновено се постигат чрез данъци, които са:
- наложени върху крайното потребление (обикновено на ниво продажби на дребно);
- еднократни на крайния етап от веригата доставки (вместо кумулативни на много етапи);
- приложими за ограничен брой продукти, които са изрично диференцирани, т.е. не представляват универсални данъци върху всички стоки;
- целят да направят производството / потреблението на конкретния продукт по-малко атрактивно от гледна точка на потребителите и / или производителите;
- отчитат нивото на вреда или обема на вредно съдържание в крайния продукт.
Екипът на Ърнст и Янг България ЕООД изготви доклад, озаглавен "Диференцирано данъчно облагане за намаляване на рисковете от продукти с неблагоприятни външни ефекти." Докладът съдържа анализ на актуални местни и европейски тенденции, свързани с диференцираното данъчно облагане на следните продукти с неблагоприятни външни ефекти:
- енергийни продукти;
- храни и безалкохолни напитки;
- алкохолни напитки;
- тютюневи и никотинови изделия.
