10 Време за четене 17 авг 2021
Smoke from the power station

Европейската комисия публикува предложение относно механизъм за регулиране на въглеродните граници (CBAM)

Автори
Милен Райков

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово Адвокат, CIPP/ E

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово

Михаил Калъпчиев

Мениджър, Косвени данъци, EY Bulgaria

10 Време за четене 17 авг 2021

През юли 2021 г. Европейската комисия публикува предложение относно въвеждане на механизъм за регулиране на въглеродните граници „Carbon Border Adjustment Mechanism“ (CBAM). Целта на този механизъм е да се предотврати т.нар. „изтичане на въглерод“ 1 посредством въвеждането на въглероден данък върху стоки, които се внасят в Европейския съюз (ЕС).

Основни аспекти

През юли 2021 г. Европейската комисия публикува пакет “Fit for 55,” който включва няколко предложения за трансформация на Европейската икономика и обществени отношения, за да се постигнат заложените цели на ЕС във връзка с климатичните промени. Предложението за изготвяне на механизма беше анонсирано на 27 май 2020, заедно с план за възстановяване от Covid-19, като сега ЕК представи неговия официален вариант в рамките на пакет “Fit for 55.”

Mеханизмът за регулиране на въглеродните граници (CBAM) e мярка по отношение на климатичните промени, която разширява действащата европейска система за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ) с данък върху определени вносни стоки и създава равностойни условия между европейските производства и внасяните продукти от трети страни. CBAM предвижда поетапно въвеждане на новите правила с преходен период от 1 януари 2023 до 31 декември 2025. От 1 януари 2026 СВАМ ще влезе в сила за всички държави на ЕС.

По време на преходния период вносителите ще бъдат задължени да декларират на тримесечна база внос на определени стоки, които попадат в Приложение I към Регламента за СBAM (вж. по-долу). След края на преходния период, в допълнение към задълженията за отчитане, тези стоки ще бъдат облагани с въглероден данък при техния внос посредством закупуването на т.нар. CBAM сертификати.

Kои внасяни стоки ще подлежат на деклариране по Регламента за CBAM?

  • Внос на стоки, посочени в Приложение I към Регламента за СВАМ;
  • Внос на стоки, преработени в ЕС под митнически режим активно усъвършенстване („АУ“), ако стоките поставени под АУ са посочени в Приложение I (независимо дали крайните преработени продукти се включват в Приложение I);
  • Внос на стоки, обработени под митнически режим пасивно усъвършенстване („ПУ“), ако крайните преработени продукти са включени в Приложение I (не се прилага по време на преходния период);
  • Внос на стоки, посочени в Приложение I, съгласно митническите правила за връщани стоки (не се прилага по време на преходния период).


Годишните CBAM декларации, които одобрените декларатори ще са задължени да подават след 2026 ще съдържат информация за видовете стоки, внесени през календарната година, както следва: (i) общо количество, (ii) емисии; (iii) общ брой на CBAM сертификатите, съответстващи на общото количество емисии и (iv) разходи за въглеродни емисии в съответната страна на произход.

През преходния период деклараторите за митнически цели ще подават тримесечни отчети, които ще съдържат сходна информация, с изключение на данните за съответствие със сертификатите CBAM, които все още не съществуват (през преходния период).

Кои продукти ще подлежат на мерки по механизма CBAM?

Приложение I към предложението изброява кодовете по Комбинираната Номенклатура (КН) 2 на продуктите, които ще бъдат обект на облагане с въглероден данък при техния внос в ЕС (списък с кодове по КН е включен в Приложението към настоящия бюлетин). Понастоящем списъкът включва цимент, желязо, стомана, алуминий, торове и електроенергия, тъй като за тези продукти, според ЕК, е налице съществен риск от „изтичане на въглерод.“

По време на преходния период Европейската комисия може да разшири обхвата, така че в новите правила да попадат и други продукти и/или косвени емисии3. Това решение ще бъде взето въз основа на задълбочени изследвания относно ефектите от включването на допълнителни продукти в обхвата на Регламента CBAM, както и след прецизирането на изчисленията относно въглеродните емисии, относими към съответните вносни продукти. Вносът на такива продукти ще може да се извършва само от лица със статус на „одобрен декларатор“ (виж по-долу).

Кой е одобрен декларатор?

Одобрен декларатор е лице, което подава митническа декларация за допускане на стоки за свободно обращение от свое име или лицето от чието име се подава такава декларация. Деклараторът трябва да бъде установен в Европейския съюз. Статусът „одобрен декларатор“ ще се предоставя от съответните компетентни органи по механизма CBAM като лицето ще следва да отговаря на определени критерии.

Съгласно Регламента за CBAM, наличието на статус на одобрен декларатор ще е от съществено значение, тъй като само такива лица ще разполагат с права да извършват дейности като:

  • Внос на стоки, изброени в Приложение I на Регламента за CBAM;
  • Подаванe на CBAM декларации;
  • Закупуване на CBAM сертификати.

Информацията за наличните емисии във внасяните стоки ще бъде достъпна за одобрения декларатор, ако той (или свързано с него лице) е едновременно и оператор или предприятие за производство на внасяните стоки. В останалите случаи одобреният декларатор ще следва да получи информацията от съответен регистриран оператор или производствена инсталация в третата страна извън ЕС. Информацията ще може да бъде предоставяна и посредством централизирана база данни, ако операторите или инсталациите са регистрирани в нея.

Кой е регистриран оператор / инсталация?

Това са оператори или производствени предприятия в трети страни (т.е. държави, които не са членки на ЕС), които могат да поискат от компетентните CBAM органи регистрация в централизирана база данни. След като бъде регистриран, съответният оператор или инсталация ще може да предоставя информация за вложените въглеродни емисии в стоките, които се декларират за внос от одобрените декларатори. След своята регистрация, операторът или инсталацията ще спазват и определени задължения за деклариране.

Какво е CBAM сертификат?

За целите на извършването на внос на стоки съгласно Приложение I към Регламента за CBAM, одобреният декларатор ще следва да закупи въглеродни CBAM сертификати от компетентните органи в държавата, където е получил разрешение. Сертификатите CBAM трябва да съответстват на общия обем въглеродни емисии, генерирани при производството на внасяните стоки съгласно Приложение I към Регламента за CBAM. Сертификатите ще се подават на компетентните органи чрез годишна декларация до 31 май, като ще обхващат периода на календарната година, предшестваща подаването.

Цената на CBAM сертификат ще е равна на средната аритметична стойност на крайните борсови цени за квотите от системата на ЕС за търговия с вредни емисии (СТЕ) и в съответствие с регулациите, установени в Регламента на СТЕ за всяка календарна седмица.

Как се пресмята обема на емисиите, които са включени в стоките за внос?

Включените емисии в стоките, изброени в Приложение I, ще се изчисляват в съответствие с формулите съгласно Приложение III към Регламента за CBAM. Емисиите, които са декларирани в CBAM декларацията следва да бъдат проверени от лице с акредитация съгласно правилата на Регламента за CBAM.

Има ли изключения, при които няма да се прилагат правилата на CBAM механизма?

Да. Някои страни на произход на стоките ще бъдат изцяло освободени от CBAM механизма (виж по-долу). В допълнение, при определени условия, заплащането на въглеродни емисии в страната на произход на стоките, изброени в Приложение I, може да доведе до намаляване броя на въглеродните сертификати, които трябва да бъдат предоставени. Документацията, удостоверяваща заплащане на въглероден данък в държава на произход ще следва да бъде заверена от независимо лице. Също така, предвижда се възможност за намаляване броя на изискуеми въглеродни сертификати за внос на стоки, за които ЕС все още разпределя безплатни сертификати чрез Системата за търговия с вредни емисии (СТЕ) за установени в ЕС инсталации и оператори.

От значение ли е страната на произход на стоките?

Да. Регламентът за регулиране на въглеродните граници (CBAM) няма да се прилага за стоки с произход от следните държави/територии: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Бюзинген, Хелиголанд, Ливиньо, Сеута или Мелила. Следователно определянето на държавата на произход в съответствие с митническите правила остава въпрос от съществено значение.

Кои ще са компетентните CBAM органи?

Държавите от ЕС следва да определят компетентен орган за изпълнение на задълженията по Регламента за CBAM. Компетентните органи ще бъдат посочени в официална публикация на Европейската комисия.

Стъпки за бизнеса:

Препоръчително е компаниите да:

  • Извършат предварителна оценка относно въздействието върху прилагания от тях бизнес модел на задълженията по Регламента за CBAM.
  • Направят изчисления относно обема емисии, които се съдържат във внасяните от тях в ЕС стоки, предмет на облагане с въглеродния данък.
  • Извършат анализ относно финансовото въздействие върху веригата доставки, както и по отношение необходимостта за смекчаване на това въздействие чрез промени в модела на доставки и намаляване обема вредни емисии във внасяните продукти.
  • Съдействат за навременни регистрации на оператори и инсталации от трети страни.
  • Направят преценка на своя бъдещ модел за внос в ЕС, като вземат предвид митническите задължения, механизма за въглеродния данък и съображенията за поверителност на информацията.
  • Идентифицират технически съоръжения, които са подходящи за измерване на точните тегла и обеми на внасяните стоки (особено по отношение на продукти в насипно състояние).
  • Отчитат кодовете по КН на стоките, страните на произход, както и съществуващите споразумения за свободна търговия между ЕС и трети страни, както за целите на митническия контрол и задължения, така и с оглед евентуалното приложение на Регламента за CBAM.
  • 2

    В този контекст, „изтичане на въглерод“ представлява рискa европейски компании от производствени сектори, генериращи в големи обеми въглеродни емисии да преместят своите производства в трети страни със занижени продуктови стандарти и/или европейски продукти да бъдат замествани с вносни такива, които са резултат от интензивни на въглерод производства в страни извън ЕС.

  • 3

    „Комбинираната Номенклатура“ в ЕС е инструмент за идентификация и класификация стоките за внос/износ към/от ЕС, както и при търговията в рамките на ЕС. Повече информация относно конкретните кодове, които са обект на CBAM мерки е посочена в Приложението към настоящия бюлетин.

  • Appendix

    „Косвени емисии“ са резултат от производство на електрическа, топлинна или хладилна енергия, консумирана в рамките на производствени процеси на стоки.

     

  • Приложение

    Актуален списък на стоките, които попадат под обхвата на механизма за регулиране на въглеродните граници, съгласно класификацията по Комбинираната Номенклатура (КН):

    Цимент
    2523 10 00, 2523 21, 2523 29 00, 2523 90 00 Желязо и стомана
    72 (с изключение на 7202 и 7204), 7301, 7302, 7303 00, 7304, 7305, 7306, 7307, 7308 (с изключение на сглобяеми сградни конструкции по глава 9406), 7309, 7310, 7311

    Елетрическа енергия
    2716 00 00

    Торове
    2808 00 00, 2814, 2834 21 00, 3102, 3105 (с изключение на 3105 60 00)

    Алуминий
    7601, 7603, 7604, 7605, 7606, 7607, 7608, 7609 00 00
     

Горепосочената информация се основава на нашето разбиране на актуалните към днешна дата данъчно законодателство и съдебна практика. Този бюлетин за косвени данъци предоставя обща информация без стремеж към изчерпателност и без да представлява данъчен съвет.

Информация

За по-подробна информация относно въпросите, обект на анализ в настоящия бюлетин, можете да се свържете с данъчните консултанти на EY Bulgaria.
 

Накратко

Разгледахме публикуваното от Европейската комисия предложение относно механизма за регулиране на въглеродните граници (CBAM).
 

 

Повече за тази статия

Автори
Милен Райков

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово Адвокат, CIPP/ E

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово

Михаил Калъпчиев

Мениджър, Косвени данъци, EY Bulgaria