На 1 август 2023г. бяха обнародвани промени в Търговския закон, с които се уреди нов вид дружество – с променлив капитал („ДПК“). Промените са дългоочаквани от бизнеса, тъй като дават възможност да се приложат редица институти, много от които са добре познати и приложими в други държави и дават възможност за гъвкави решения, които да подпомогнат растежа на стартиращи дружества в дългосрочен план. Това се касае най-вече за следните моменти от уредбата:
- Капиталът на дружеството не подлежи на вписване на Търговския регистър
- Облекчена процедура за оценка на непаричните вноски в капитала в сравнение с дружествата, уредени към момента
- Регулира се възможността да се издават опции за придобиване на дялове в полза на служители и трети лица, както и конвертируемите заеми
- Облекчен режим за прехвърляне на дялове спрямо ООД
- Управление чрез управителен съвет или чрез един или повече управители, които длъжности може да се заемат както от физически, така и от юридически лица
- Регламентирана възможност за уговаряне на специални условия за прехвърляне на дялове.
Все пак, за пълно разбиране на потенциала на новата уредба, е препоръчително да се обърне внимание на следните моменти от нея:
1. 49 служители и до 4 милиона лева
ДПК може да се учредява само за предприятие с по-малко от 50 служители и оборот и/ или стойност на активите до 4 милиона лева. Последните години демонстрираха, че повечето компании в технологичния и IT сектор се развиват с голяма скорост и често за срокове от под 2 години успяват да наберат персонал, чиято бройка се измерва в стотици. С оглед на това ограничението в броя на персонала ще доведе до краткосрочна приложимост на новата форма за такива дружества.
Ако при приключване на финансовата година по време на редовното общо събрание се установи, че дружеството е спряло да отговаря на горните критерии, то следва да се преобразува в някоя от съществуващите към момента „класически“ форми на дружества до края на финансовата година, следваща съответното общо събрание – тоест в крайна сметка до изтичане на общо 2 години след момента, в който съгласно годишните отчети е констатирано превишаване на критериите.
2. Необходима (ли) е банкова сметка
За учредяването на дружеството няма да е необходимо да се открива набирателна сметка, което се оценява като голям плюс относно ДПК. Доколкото действително има предимства от отпадане на необходимостта от откриване на набирателна сметка за целите на учредяването, то следва да се има предвид, че все пак дружеството, за да оперира, ще има нужда от разплащателна сметка след учредяването си, с оглед на което ползите от това нововъведение ще са краткосрочни.
3. Капитал и съдружници, които се вписват само в дружествени книги, и действителни собственици, които се вписват в Търговския регистър
Капиталът в ДПК не подлежи на вписване в Търговския регистър и може да бъде разпределян в дялове, всеки със стойност от минимум една стотинка, които да формират различни класове. В тази връзка следва да се отбележат два съществени аспекта – дружеството ще следва във всеки момент да има яснота за структурата на капитала. Промени в капитала, които касаят действителния собственик или водят до промяна във веригата на собствеността до него, ще следва да бъдат вписвани в Търговския регистър при спазване на стария 7-дневен срок съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Допълнително следва да се предположи и че всички банки и инвеститори ще искат по всяко време да имат актуална информация за собствеността върху дружеството, което обикновено следва да бъде доказано с официални документи.
Тук е интересно да се отбележи и че глас в общото събрание ще имат съдружници, вписани в дружествените книги до последния ден на предходния месец. Новите съдружници се вписват в 7-дневен срок след представяне на информация за това дружество. На първо място – конкретните документи не са изяснени. Това вероятно следва да се определи в дружествения договор. На второ място, между момента на прехвърляне и момента на уведомяване може да мине допълнително (доколкото не е изрично уредено – неограничено) време, а след това дружеството да изчака изтичането на 7-дневния срок от уведомяването, за да впише нов съдружник, с което да повлияе на състава на общото събрание. Доколкото няма нови санкции, предвидени за невписването, следва, че съществува възможност лицето, което отговаря за вписването, без да е обект на санкции, да не извърши вписването и след изтичане на 7-дневния срок, с което да ограничи правото на новия съдружник да гласува на определено общо събрание.
Поради липса на уредба в обратен смисъл следва да се заключи, че до новото вписване правото на глас следва да се упражнява от стария съдружник, който вече е прехвърлил участието си съгласно подписания договор. Това от своя страна налага отношенията между прехвърлител и получател на дяловете да се уредят детайлно в договорите, които се подписват, за да се гарантира запазването на правата и интересите на всички и да се редуцира рискът от злоупотреба с права. Би било препоръчително и в дружествения договор на ДПК да се предвидят срокове за вписване, които да се броят от момента на прехвърлянето, а не на представянето на документи, както и да се предвидят санкции за лицата, отговорни за вписванията.
4. Оценка на непаричните вноски без процедура пред Търговския регистър
Процедурата, касаеща непаричните вноски за другите дружества, изисква оценка от 3 вещи лица, които се назначават от Агенция по вписванията, за което се използват списъци с оценители. Съгласно новата уредба в ДПК непаричните вноски се правят отново след представяне на оценка от 3 вещи лица, които обаче се назначават от самото ДПК, а не от Агенция по вписванията.
Прави впечатление, че не са разписани изискванията към тези вещи лица. Въпреки тази неяснота следва да се допусне, че трябва да се приложат същите изисквания, които към момента се прилагат при избора на вещи лица за оценка на непарични вноски, а именно – касае се за оценители, които освен професионална квалификация следва да отговарят и на определени изисквания за незавимост.
Извън горното, промяната действително ще ускори бавния настоящ процес, ще улесни бизнес оборота и поради това следва да бъде приветствана.
5. Привилегии и други особени права
Новата по-подробна уредба на възможните привилегии, които може да се уговарят за съдружниците, отразява отдавна прилагани практики от други държави. Изрично са упоменати ограничения за прехвърляне, предпочтително изкупуване, право на присъединяване и на принудително привличане при продажба. Подобна уредба би била изключително полезна и в контекста на останалите капиталовите дружества, а не само за ДПК, защото тя отразява така или иначе вече съществуващи практики, които се нуждаят от правна уредба.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че първоначалната документация, касаеща уредбата на такива специални права, ще се нуждае от повече време и внимателно обмисляне, защото ще бъде основополагаща за цялостното съществуване и развитие на дружеството.
На следващото място, следва да се обърне внимание на всички съществуващи такива договорки в момента, в който дружеството се преобразува в друг вид дружество, за да се прецени доколко и как такива уговорки ще бъдат трансферирани в дружеството му след промяната на формата. На база на настоящите текстове на закона изглежда, че с разрастване на дейността, което води до задължително по закон преобразуване в някоя съществуваща досега по закон дружествена форма, някои договорки (като например конвертируемите заеми, опциите за служители или възможността за придобиване на собствени акции) няма да може да функционират въобще или поне не по същия начин, както са в ДПК. Тази стъпка е препоръчително да бъде предвидена изначално, още докато се учредява ДПК и се пише неговият дружествен договор.
6. Прехвърляне на дялове с договори в проста писмена форма
По-строгите изисквания за форма на договорите и решенията на общото събрание по правило се предвиждат, за да се избегнат измами в процеса на прехвърляния. Уредбата на ДПК предвижда, че дяловете се прехвърлят с договор с нотариално заверени подписи. Заверката на съдържание, изискуема за прехвърляне на дял в ООД, не се прилага, което само по себе си ще реши определени практически проблеми, които възникват при заверки в чужбина. Допълнително е въведена и възможност за отказ от специална форма и прехвърляне чрез договори в проста писмена форма, което също по безспорен начин може да доведе до ускоряване на процеса и намаляване на разходите, като същевременно качи в известна степен нивото на риск поради неучастието на нотариус, който да потвърди поне самоличността на подписващите.
7. Наследяване и придобиване на собствени дялове
Наследяването и влизането на наследниците като съдружници в ДПК става по закон, след уведомление и не зависи от решение на общото събрание, както е при ООД, освен ако наследникът не откаже да стане съдружник.
Това решение със сигурност ще реши доста практически проблеми и не докрай справедливи ситуации. От другата страна, новите текстове не съдържат информация за това по какви правила следва да се изчисли стойността на дела (както е това при ООД, където изрично е посочено, че стойността на дела се определя към края на месеца на напускане и по балансова стойност – решение, което по никакъв начин не е безспорно от гледна точка на неговата справедливост, но пък дава съвсем ясно решение на въпроса за изчисляването).
Следва да се обърне внимание и на факта, че новата уредба предвижда релевантният момент за изчисляване на дела да е този към момента на прекратяване на участието, а не, както е за ООД – към края на месеца, в който е настъпило прекратяването. Не става ясно при починал съдружник и наследници, които не желаят да поемат правата му в ДПК, дали това ще е моментът на смъртта на наследодателя или моментът, в който наследниците му отказват участие в ДПК.
Изрично е уредена възможността ДПК да придобива собствени дялове – нещо, което също ще допринесе за по-голяма гъвкавост и би могло да се обмисли и за ООД.
8. Опции и конвертируеми заеми
Изрично се урежда възможността да бъдат издавани права за придобиване на дялове, както и за конвертируеми заеми. В тази връзка следва да се отбележи, че конвертируемият заем не е нещо непознато за българското право доколкото всеки заем би могъл да бъде преобразуван в капитал чрез апорт на вземанията за връщане на заема. Уредбата не е много детайлна – съдържа се в една алинея, което би могло да даде възможност за гъвкавост или да доведе до противоречиви и спорни практики. Изглежда, че целта ѝ е да създаде регламентация на възможността, съгласно постигнати между страните договорки, определен заем без големи формалности да бъде трансформиран в капитал.
В отделен член се урежда възможността за даване на опции на служителите. Изглежда, че тази уредба е специална и уреденият в нея ред може да бъде прилаган единствено за наетите лица, но не и за други – трети лица. Тук следва да се обърне внимание и на факта, че законът не използва понятието лица на трудов договор, а наети лица, което може да обхваща и по-широк кръг от лица, извън служителите.
9. Общо събрание – чрез електронни комуникационни средства, покани по електронна поща и до 30 юни
Предвидена е възможност за комуникация със съдружниците по повод общите събрания по електронен път – нещо което следва да се отчете като крайно положителна и дори закъсняла за 2023г. промяна. Тази уредба също е от тези, които би следвало да се приемат и за другите видове дружества, за да отразят развитието на комуникацията от последните десетилетия.
Интересен е фактът, че общото събрание следва да се проведе до 30 юни, предвид това, че с изместване на сроковете за публикуване на годишните финансови отчети след Covid-19 до 30 септември, повечето дружества провеждат редовните си годишни общи събрания през септември.
10. Гъвкавост при управлението
Новата уредба представя възможност да се избере управителен съвет, чрез който по-големите инвеститори да могат при желание да осъществяват по-голямо участие и контрол на дейността или да се действа чрез управители – както е при ООД. В управителния съвет могат да участват, подобно на АД, както физически, така и юридически лица. От препратките в закона изглежда и че управител също може да бъде юридическо лице, а не само физическо, както е при ООД.
Това нововъведение също следва да се отчете като положително и предоставящо възможност за по-гъвкави структури.
