Европейският съюз постигна споразумение за минимално данъчно облагане
През декември 2022 г. Унгария оттегли ветото си, което позволи приемането на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета, която да гарантира минимално равнище на данъчно облагане на многонационални групи от предприятия (МНП), опериращи в Съюза ("Директивата"). Директивата е следствие на текущата работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с инициативата срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби по Стълб 2 (Pillar II). По-конкретно, тя цели да осигури минимално данъчно облагане от 15 % за големите МНП чрез налагането на "допълнителен данък" по разработените два механизма. Първият от тях, т.нар. правилото за включване на доходa (ПВД) e водещото правило, което ще се прилага най-късно от 31 декември 2023 г. Съгласно този механизъм, ПВД ще се прилага от групи в обхвата на Директивата, когато предприятията са били обект на по-ниско данъчно облагане, т.е. под 15%. Наред с това, с ефект от 2024 г., Директивата въвежда и правило за печалбите, обложени с по-нисък данък (ППОНД), което ще действа като допълнителен механизъм и ще гарантира, че във всеки случай ще се начислява окончателен данък в размер от 15 % върху тези печалби.
Съгласно Директивата, държавите-членки разполагат с възможността да изберат - дали да приложат и други правила, като например допълнителен данък, удържан в съответната юрисдикция (или така наречения в Директивата „национален допълнителен данък“). Някои държави членки вече са представили проекти за обществено обсъждане, но България все още не е публикувала законопроект, нито официален коментар. Засега намеренията в тази насока остават неясни, но възможностите се свеждат основно до:
- облагане с 15 % данък единствено на големите МНП в България (т.е. прилагане на национален допълнителен данък);
- промяна на ставката на корпоративния данък от 10 % на 15 % или по-висока;
- отлагане на въвеждането на правилата с шест години, което е предвидено за юрисдикции, в които има по-малко от дванадесет големи дружества-майки;
- да не се предприемат действия, като по този начин се позволява на държавите-членки, в които се намира дружеството-майка на групата, да обложат до 15% дейностите на предприятия в България, част от МНП.
Очаква се Директивата да усложни значително действащите данъчни режими и взимайки предвид кратките срокове за транспониране, МНП ще трябва приоритетно да определят, дали попадат в приложното поле и да преценят как това ще се отрази на данъчната им позиция.
Плановете на шведското председателство на Съвета на ЕС в областта на данъчното облагане
През 2023 г. Швеция поема председателството на Съвета на ЕС с амбицията да работи за по-голяма данъчна прозрачност и разработването на мерки за предотвратяване на избягването на данъци и агресивното данъчно планиране.
В областта на прякото данъчно облагане, приоритет ще бъде работата по приемането на Директивата за административно сътрудничество (DAC8) и по Списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Швеция също така се ангажира да продължи с дискусиите относно инициативата за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели (т.нар. Директива Unshell) и инициативата за обща система за удържане на данък при източника, въпреки че все още не е сигурно какво точно ще включва предложението на Комисията. През декември 2022 г. Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) отложи дискусията по DEBRA (т.е. предложението за Директива за въвеждане на данъчно облекчение за финансиране с капиталови вноски и ограничаване на дълговото финансиране), докато Комисията на ЕС не представи бъдещите си законодателни предложения в данъчната сфера.
Изменения на данъчната спогодба между Германия и България
На 21 юли 2022 г. България и Германия подписаха протокол за изменение на съществуващата СИДДО, с която се прилагат минималните стандарти по BEPS, съдържащи се в Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („MLI“). Наред с други изменения, се въвежда теста за основната цел (PPT), насочен срещу злоупотреби със СИДДО и отклонението от данъчно облагане. В допълнение, България ще прилага метода на обикновения данъчен кредит за освобождаване от двойно данъчно облагане. Протоколът беше ратифициран през ноември 2022 г., но изглежда за момента, все още предстои да бъде одобрен в Германия.
България транспонира DAC7, междувременно Европейската комисия публикува проект за DAC8
Приетите изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, транспониращи Директива (2021/514) за въвеждане на автоматичен обмен на информация за операторите на дигитални платформи от ЕС и извън ЕС, наричана "DAC7", бяха обнародвани в Държавен вестник на 16 декември 2022 г.
Измененията съответстват на първоначалния законопроект, внесен в Народното събрание, като правилата следват стриктно разпоредбите на Директивата. Промените ще окажат сериозно въздействие върху операторите на платформи, позволяващи на потребителите си, извършващи т. нар. „относими дейности“, да достигнат до потенциални клиенти. По-конкретно, относимите дейности включват отдаването под наем на недвижими имоти и на всякакви превозни средства, предоставянето на лични услуги и продажбата на стоки. Първата година, за която операторите ще трябва да събират информация е 2023 г., като информацията ще трябва да бъде подадена до НАП до края на януари 2024 г.
В допълнение, беше разширено административното сътрудничество под формата на обмен на информация между държавите членки, така че да обхване и плащанията на авторски и лицензионни възнаграждения. Също така, с транспонирането на DAC7 беше въведена и правна регламентация за провеждането на съвместни ревизии.
Взимайки предвид нарастващата икономическа роля на криптоактивите и публикувания наскоро Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA), Комисията оповести плановете си да актуализира Директивата за административно сътрудничество, т.е. "DAC8".
Новата Директива ще съдържа изискване спрямо доставчиците на криптоуслуги да докладват за транзакциите на клиенти, пребиваващи в ЕС, а финансовите институции ще бъдат задължени да предоставят информация за електронните пари и дигитални валути на централната банка. Предложението също така ще разшири обхвата на автоматичния обмен на предварителни трансгранични споразумения относно физически лица, притежаващи значителни средства.
Последните инициативи за административно сътрудничество по данъчни въпроси продължават да създават нови задължения за данъчно задължените лица да предоставят информация до данъчните органи, поради което е от първостепенно значение дружествата да анализират, дали попадат в обхвата на правилата и дали събират и отчитат необходимата информация в съответствие с тези задължения.
Органите по приходите нямат правото да преквалифицират граждански договор в трудов
На 27 октомври 2022 г. Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд ("ВАС") постанови тълкувателното си решение по дело № 6/2021 г., чрез което предостави отговор на дългогодишния спор относно правомощието на данъчните органи да преквалифицират граждански договори в трудови, когато има съмнение, че те прикриват трудови правоотношения.
Установена практика на НАП е да оспорват, в дадени ситуации, граждански договори, които могат да прикриват трудови правоотношения, като целта е начисляването на допълнителен данък и осигурителни вноски на прикрития работодател. Налице са противоречиви съдебни решения, поради което този въпрос беше отнесен до ВАС, за да се произнесе с тълкувателно решение по съответните правни норми.
ВАС не се съгласи с практиката на органите по приходите и постанови, че единствено контролните органи на Инспекцията по труда имат правомощието да преквалифицират даден договор в трудов. Тълкувателното решение би следвало да осигури по-голяма сигурност за данъчно задължените лица, спрямо които е повдигнат този въпрос от органите по приходите, в хода на данъчно производство.
BEFIT ще предложи цялостно решение за данъчно облагане на предприятията в ЕС
Европейската Комисия публикува своето предложение за „Рамка за подоходно данъчно облагане на бизнеса в Европа” (BEFIT) за публично обсъждане. BEFIT е най-новата инициатива за хармонизиране на системите за корпоративно подоходно облагане в ЕС след предложенията за Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък („CCCTB“) от последното десетилетие.
Обхватът на BEFIT, изчисляването на общата данъчна основа и начинът на управление на административната тежест все още не са определени. Понастоящем, BEFIT е в процес на подготовка и е предмет на обществено обсъждане до края на януари 2023 г., тъй като планът на Комисията е приемането на законодателен акт през третото тримесечие на годината.
Последните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Измененията в ЗКПО бяха обнародвани в Държавен вестник на 13 декември 2022 г. Най-значимото е, че във връзка с Регламент 2022/1854 България въведе данък върху свръхпечалбите (т. нар. солидарна вноска), който ще се прилага за дружествата, извършващи дейност в областта на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. България избра да прилага данъка върху свръхпечалбите за 2022 и 2023 г. Солидарната вноска представлява признат разход за данъчни цели като може да бъде погасявана и чрез авансови вноски. В допълнение, НАП публикуваха насоки за разясняване на изчисляването на облагаемата печалба, заедно с указания за деклариране на данъка и извършване на авансовите вноски.
