10 Време за четене 13 яну 2022
Tax Directive Update

Предложение за нови директиви, въвеждащи минимален 15% корпоративен данък и мерки срещу „кухите“ дружества в ЕС.

Автори
Виктор Митев

Асоцииран съдружник в отдел Данъци за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания

Ентусиазиран на тема международни данъци. Член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители във Великобритания (ACCA). Баща. Сноуборд аматьор. Почитател на иновативното.

Милен Райков

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово Адвокат, CIPP/ E

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово

10 Време за четене 13 яну 2022

На 22 декември 2021 г. Европейската комисия (“ЕК”) издаде две законодателни предложения за директиви, следвайки инициативите на ЕС за справедливо данъчно облагане и глобалната данъчна реформа, договорена наскоро. ЕК определи новите правила в официалното си съобщение като „такива със сеизмичен ефект“ и водещи до „рестарт“ на международната данъчна система. Първата директива е предвидена с цел да гарантира глобално минимално ниво на данъчно облагане за мултинационални групи в резултат на работата на ОИСР и Приобщаващата рамка по отношение на глобалните правила за борба с ерозията на данъчната основа (“Правилата GloBE“) съгласно Стълб 2 на BEPS 2.0., като общ подход, който трябва да се приложи своевременно. По подобен начин, второто предложение налага правила за предотвратяване на злоупотреби с кухи дружества (т.нар. „пощенски кутии“) за данъчни цели (наричана UNSHELL или още ATAD 3), като продължение на Директивата на ЕС за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци.

Обхват на глобалните данъчни правила, въвеждащи минимална данъчна ставка от 15%

Данъчните правила за въвеждане на минимална данъчна ставка от 15% са предназначени да се прилагат за големи мултинационални групи, които генерират годишни консолидирани приходи от най-малко 750 милиона евро. Те трябва да гарантират, че всички печалби от дейности във всяка държава-членка на ЕС в крайна сметка се облагат с най-малко 15% ефективна данъчна ставка („ЕДС“). Тъй като мерките са насочени предимно срещу концентриране на прекомерни печалби в дружества с ограничена стопанска дейност и затова е предвидено облекчение за компании, които оперират с голям брой служители и дълготрайни материални активи.

Желанието на Комисията е правилата да влязат в сила още на 1 януари 2023 г.

Как ще работи това в България?

По-високата данъчна ставка вероятно ще засегне няколко от най-големите групи със седалище в България, както и огромен брой от големите мултинационални предприятия, които имат дъщерни дружества и клонове в страната. Местните групи с крайна компания-майка в България ще бъдат задължени да плащат 15% ЕДС както за български, така и за чуждестранни печалби. По отношение на местните дъщерни дружества на големи чуждестранни мултинационални компании, България ще има възможност да събира допълнителния данък от 5% само върху местните печалби. Ако по някаква причина, обаче, страната ни се въздържи да наложи допълнителния данък от 5%, тогава необложените печалби на българските дъщерни дружества все пак ще трябва да се облагат допълнително с  5%, но в този случай такова плащане ще бъде преведено от консолидиращата чуждестранна компания-майка към собствената й данъчна администрация. Налице е още по-сложен механизъм, за да се гарантира, че в ЕС не остават печалби, обложени с по-нисък данък, дори в случаите, когато дружеството-майка е установено в юрисдикция, не прилагаща правилата GloBE.

Как се изчислява ЕДС?

ЕДС отразява съотношението между общия корпоративен данък, който групата плаща в България спрямо общите й GloBE печалби в България, т.е. ЕДС се изчислява на агрегирана база за всички български дъщерни дружества.

GloBE печалбите по същество включват отчетените печалби в годишния финансов отчет, коригирани с определени увеличения и намаления чрез механзиъм, подобен на този, който се прилага съгласно стандартните местни данъчни правила. Една от характеристиките, която е нова за българското данъчно законодателство, е освобождаването на капиталови печалби и дивиденти извън ЕС, получени от съществени дялови участия за целите на изчисляването на ЕДС.

Какви са изключенията?

Въпрос на вътрешна данъчна политика ще бъде България да реши, дали да запази непроменена своята номинална ставка на корпоративния данък от 10%. Ако това се случи, всички дружества, част от групи, които консолидират продажби на стойност по-малка от 750 млн. евро, би трябвало да могат да се възползват от атрактивната ниска данъчна ставка по същия начин, както преди.

Най-важната характеристика, която би могла да намали въздействието върху дейността на мултинационалните корпорации в България, е т. нар. “редуциране на данъчната основа“ (“substance carve-out“). При изчисляване на ЕДС, засегнатите групи ще могат да приспадат от GloBE данъчната основа своята обичайна възвръщаемост от физическа дейност, изчислена като процент (5% след преходния период) от разходите за заплати и дълготрайните материални активи, разположени в България. Следователно, в голям брой случаи, местните дъщерни дружества, които оперират при ниска рентабилност, може да останат извън обхвата на облагане с данъчна ставка от 15%, стига да са в състояние да обосноват, че отчетените ниски маржове са в съответствие с правилата за трансферно ценообразуване.

Пълното освобождаване от GloBE правилата се прилага само за корабната индустрия, правителствените организации, пенсионните фондове и някои инвестиционни фондове.

Изключение поради минимални суми печалба може да се приложи към местни дъщерни дружества, които генерират по-малко от 1 млн. евро печалба и 10 млн. евро приходи.

Също така групи, които се намират в ранен етап на експанзия в по-малко от шест юрисдикции, с ограничен размер на капиталовите разходи, също могат да се възползват от временно освобождаване.

Какво е препоръчително за компаниите, попадащи в обхвата на Директивата?

Българските данъкоплатци, попадащи в обхвата на тези правила, могат да оценят своята GloBE позиция в някои от следните аспекти:

  • Дали групата, към която принадлежат, достига прага от 750 млн. евро?
  • Как изглежда тяхната българска ефективна данъчна ставка след прилагане на корекциите въз основа на GloBE и обобщаване на резултатите от техните местни свързани лица?
  • Какъв е размерът на редуцирането на данъчната основа на база активи и служители, който може да бъде претендиран?
  • Мениджърите, които имат групова финансова и данъчна роля, трябва да оценят кои от юрисдикциите, за които отговарят, попадат под 15%-вия праг.

Какви стъпки за адаптиране и планиране могат да бъдат предприети допълнително, за да се подготвят за прилагането на новите правила?

  • Приложение: Детайлно представяне на проектите за Директиви

    1)    Предложение за Директива, въвеждаща правилата по Стълб 2 на BEPS 2.0.  

    Проектът на Директивата има за цел да приложи сред всички държави-членки на ЕС минимално ниво на ефективно данъчно облагане (т.е. под формата на допълнително данъчно облагане в съответствие с договорената минимална данъчна ставка) чрез прилагане на Правилото за включване на доходите („ПВД“ или Income Inclusion Rule (“IIR”)) и Правилото за нискооблагаемите плащания („ПНП“ или UnderTaxed Payments Rule (“UTPR”)), наричани заедно „правилата GloBE“.

    Правило за включване на доходите

    ПВД ще се прилага по отношение на нискооблагаемите доходи на дружествата в групата (наричани „съставни дружества“), установени в юрисдикции, в които не отговарят на минималната ефективна данъчна ставка от 15%. По смисъла на предложението, посоченото дружество-майка на групата, когато се намира в ЕС, ще събира и плаща своя разпределяем дял от допълнителния данък, дължим на данъчните власти в своята страна. В предложението са очертани специфични и сложни правила за изчисляване на ефективната данъчна ставка и допълнителния данък в рамките на мултинационалните групи, както и последващите разпределения на данъци и задължения на дружествата в тази връзка. Очакваните разпоредби, дори покриват трансграничните данъци или потоци от доходи в ситуации, включващи място на стопанска дейност, прозрачни дружества, контролирани чуждестранни компании („КЧК“), хибридни образувания, специфични режими на данък върху дивиденти и т.н.

    Въпреки това, за да се запази суверенитетът на всяка държава членка, Директивата предвижда, че дадена държава членка може да избере да прилага и събира вътрешно допълнителния данък за дъщерни дружества, намиращи се в нейната юрисдикция, т.е. такива, които не се облагат с данък или са с ниско ниво на облагане.

    Правило за нискооблагаемите плащания

    От друга страна, ПНП ще играе роля на предпазно правило към основното ПВД, ако глобалната минимална ставка не е наложена от страна извън ЕС (обикновено когато не се прилага ПВД или в случай, че се прилага, но не се предвижда данъчно облагане, или се предвижда ниско ниво на данъчно облагане), където е установено крайното дружество на групата. В такъв случай, дружествата, част от такава мултинационална група от предприятия, установени в държава членка, ще трябва да заплащат в своите юрисдикции част от допълнителния данък, свързан с дъщерните дружества с ниски данъци в групата. По подобие на горното, са определени специфични правила по отношение на изчисляването и разпределението на допълнителния данък съгласно това правило.

    Обхват на Директивата

    Новите правила следват плътно правилата, представени от ОИСР и са насочени към големи мултинационални компании с комбиниран оборот на групата от най-малко 750 милиона евро (въз основа на консолидирани финансови отчети), осъществяващи дейност в държава-членка на ЕС или в трета страна. Противно на правилата на ОИСР обаче, групите от изцяло местни компании от ЕС също ще бъдат обхванати от предложения режим. Правителствени организации, международни организации или организации с нестопанска цел, някои видове фондове (например пенсионни или инвестиционни), които са дружества-майки на мултинационална група, няма да попадат в обхвата на Директивата, доколкото тези дружества обикновено са освободени от местния корпоративен данък.

    Редуцирането на данъчната основа до 5% (постепенно намаляване от 10% за разходи за заплати и 8% за активи в преходен десетгодишен период) като цяло също се предвижда, от стойността на материалните активи и заплатите, освен ако не е решено, да се прилага от дружество в дадена държава. В допълнение към това, правилата за минимално данъчно облагане няма да бъдат приложими в случай, че дружество в рамките на мултинационална група реализира среден приход под 10 милиона евро и среден квалифициран доход или загуба от по-малко от 1 милион евро в юрисдикция (наричано „правилото на изключване на минимални суми печалба “) и при условие, че паралелно е поискано такова изключване.

    Директивата също така разглежда специални правила за корпоративни преструктурирания и подобни сделки, холдингови структури заедно с режимите на данъчен неутралитет и разпределяне.

    Задължения за деклариране

    Компаниите, попадащи в обхвата на Директивата, ще бъдат обект на задължение за деклариране чрез данъчна декларация за допълнителен данък в съответните юрисдикции, освен ако декларацията не е подадена от мултинационалната група в друга юрисдикция, с която съответната държава членка има споразумение за обмен на информация. Неспазването на задълженията, произтичащи от предложената Директива, може да доведе до предвидени санкции в размер на 5% от оборота на дружеството през съответната фискална година.

    Краен срок за транспониране и влизане в сила

    Предложените правила съгласно проекта за Директива трябва да бъдат одобрени от всички държави членки и впоследствие да бъдат транспонирани в техните национални законодателства до 31 декември 2022 г. ,и да влязат в сила от 1 януари 2023 г.

    Правилата за прилагане на ПНП обаче трябва да се прилагат от 1 януари 2024 г., за да се позволи на юрисдикциите на трети страни да прилагат ПВД като първа фаза от прилагането на GloBE правилата.

    Допълнителни цели

    Наред с горното, споразумението по Стълб 2 предвижда правило, базирано на спогодба, а именно правилото за обекта на облагане („ПОО“ или Subject to Tax Rule (“STTR”)), което позволява на юрисдикциите да налагат ограничено облагане при източника на определени плащания между свързани лица, които подлежат на облагане с данък под минималната данъчна ставка. Това правило, обаче, изглежда понастоящем изключено от обхвата на Директивата и правилата на ОИСР, но се предвижда да бъде разгледано и адресирано в двустранните данъчни спогодби.

    В допълнение, Комисията обмисля изменение на Директивата за плащане на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки, водещо до въвеждането на подхода за „подлежащ на данъчно облагане“ в съответната страна. По същия начин, бяха обсъдени адаптации на настоящите правила за КЧК съгласно Директивата на ЕС срещу практиките за избягване на данъци във връзка с въведените правила по Стълб 2.

    2)    Предложение за Директива за предотвратяване на злоупотреби с фиктивни дружества („ATAD 3“)

    Предложението за Директива на Съвета се състои от правила за предотвратяване на злоупотреби с фиктивни дружества за данъчни цели след публикуваното Съобщение относно данъчното облагане на бизнеса за 21-ви век („Съобщението“), в което се излага визията на Европейската комисия да предостави справедлива и устойчива данъчна система на ЕС. За разлика от проекта за Директива за въвеждане на минимално ниво на данъчно облагане, това предложение има за цел да се справи с практиките за злоупотреба с данъци чрез  местни лица за данъчни цели на ЕС с никаква или минимална икономическа дейност, независимо от тяхната правна форма.

    Комисията предлага подход от седем стъпки за дружествата в обхвата на Директивата, чиито ключови съображения са разгледани накратко по-долу:

    Оценка на „входните“ критерии и съответните задължения за докладване

    Първата стъпка се състои от три кумулативни „входни“ критерия, базирани на специфични тестове, главно относно трансграничните дейности, вида на спечелените доходи, както и ефективността на управлението и наличието на администрация за бизнесите, попадащи в обхвата на новите разпоредби. В рамките на новите правила се предвиждат няколко ограничения и изключения (например относно дружества, чиито акции се търгуват публично, специфично регулирани финансови дружества, някои холдингови дружества с оперативни бизнеси в същата държава членка и др.).

    Ако не се прилага изключение и “входните” критерии са изпълнени, дружеството се счита за изложено на риск за целите на проекта, поради което трябва да отговори на допълнителни изисквания за докладване, за да подкрепи позицията и дейността, която поддържа в съответната юрисдикция.

    Компаниите, за които се счита, че отговарят на рисковите фактори, посочени по-горе, докато не успяват да преминат съответните индикатори по същество (напр. по отношение на помещения, които компанията използва, наличието на активни банкови сметки, статутът за данъчни цели на нейните директори и нейните служители) чрез своите данъчни декларации, се считат за „фиктивни дружества“ и следователно попадат в обхвата на Директивата.

    Оборимост на презумпцията и последици за предполагаеми „фиктивни компании“

    Местните лица за данъчни цели на ЕС, които не могат да докажат, че отговарят на съответните индикатори по същество, ще имат възможност да опровергаят презумпцията, че са фиктивна компания. Те ще трябва да представят допълнителни доказателства, доказващи, че извършват действителна икономическа дейност или не се ползват от или създават данъчно предимство за себе си и/или за цялата група като цяло.

    Неспазването на това, обаче, може да доведе до отказ от предимства, предоставени съгласно данъчните спогодби и директивите на ЕС. В такъв случай, данъчните администрации могат да откажат и издаване на удостоверение за местно лице за данъчни цели на фиктивна компания, или да предоставят такова удостоверение, но посочващо фиктивното естество и характеристики на съответната компания.

    В допълнение, данък при източника на нивото на плащащо дружество към фиктивна компания може да се приложи за плащания към трети страни, докато „прозрачния“ характер на фиктивното дружество (ако се счита за такова), ще бъде пренебрегнато за данъчни цели.

    Автоматичен обмен на информация

    Предложението въвежда режим за оповестяване на информация между държавите членки за всички субекти, считани за изложени на риск, с цел да се измени и Директивата за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане („ДАС“) с този ефект.

    Най-важното е, че една държава членка ще може да поиска от друга държава членка да извърши данъчна проверка на дружества, докладващи в предходната юрисдикция.

    Санкции

    Проектът  предлага минимална санкция за неспазване на предвидените правила, състояща се от най-малко 5% от оборота на дружеството.

    Допълнителни съображения

    Очаква се проектът на Директивата да въведе допълнителни задължения за спазване по отношение на местните лица за данъчни цели на ЕС, както и административна тежест за данъчните органи. Предвид това, и допълнителната несигурност около новите разпоредби, може да са необходими промени и разяснения, които да бъдат направени преди приемането й.

    Всъщност, минималните изисквания за реална дейност по същество биха могли да бъдат полезен инструмент при прилагането на теста за основна цел („Prinicipal purpose test“) в контекста на поискано данъчно облекчение съгласно данъчна спогодба.

    Срок за транспониране и влизане в сила

    Ако бъде приета от държавите членки, Директивата следва да бъде транспонирана в техните национални законодателства до 30 юни 2023 г. и да влезе в сила от 1 януари 2024 г.

Накратко

Повече за тази статия

Автори
Виктор Митев

Асоцииран съдружник в отдел Данъци за ЕY България, Северна Македония, Албания и Косово, с фокус върху международни данъчни проблеми, трансферни цени и сделки по придобивания

Ентусиазиран на тема международни данъци. Член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители във Великобритания (ACCA). Баща. Сноуборд аматьор. Почитател на иновативното.

Милен Райков

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово Адвокат, CIPP/ E

Съдружник, Данъци Ръководител, Пазари за EY България, Северна Македония, Албания и Косово